Генерал Паркс неволно се помести в креслото си. Президентът седна до Джефри Пелт.
— Е, да пристъпим към работа — каза той.
Райън отвори папката си, извади от нея една снимка и я сложи на ниска масичка. Там лежеше и една диаграма.
— Това, господин президент, е спътникова снимка на обектите, които ние сме нарекли „Бах“ и „Моцарт“. Те са разположени на планински върхове югоизточно от Душанбе в Таджикистан, на около седемдесет мили от афганистанската граница. Самата планина се издига почти на седем хиляди фута височина. От две години водим наблюдение на тези обекти. Ето това — върху масичката се появи втора снимка — е Сари Шаган. В течение на тридесет години руснаците провеждат тук дейност по разработването на противоракетна отбрана. По наше мнение ето тези съоръжения представляват полигон за опити с лазерно оръжие. Имаме информация, че на този полигон преди две години руснаците са успели да постигнат колосален пробив в мощността на лазерното оръжие. После обектът „Бах“ бе преустроен за разгръщане на лазерни устройства. През миналата седмица там са провели, както смятаме ние, изпитания на цялата инсталация при пълна мощност на излъчвателите. Това устройство тук, на „Бах“, представлява лазерен излъчвател.
— И са унищожили оттук спътник? — попита Джеф Пелт.
— Да — отвърна майор Грегъри. — Те са го „направили на шлака“, както казваме в лабораторията. По спътника е бил нанесен удар с такава мощност, че енергията, която е била погълната, се оказала достатъчна, за да разтопи част от корпуса и напълно да унищожи слънчевите батерии.
— А ние не можем ли да направим същото? — попита президентът Грегъри.
— Не, господин президент. Мощността на изходния сигнал при нас е значително по-малка.
— Но защо руснаците са ни изпреварили? Нима не отделяме достатъчно средства за разработката на лазерни оръжия, генерале?
Поради неотдавнашните събития Паркс се чувстваше неловко, обаче гласът му звучеше невъзмутимо.
— И руснаците също отделят, господин президент. Благодарение на своите успехи в областта на термоядрения синтез те рязко се придвижиха напред. Руснаците вложиха огромни средства във физиката на високите енергии, стараейки се да създадат термоядрени реактори. Преди около пет години тези усилия започнаха да се съчетават с разработката на противоракетна програма. Когато се изразходват толкова много сили и време за фундаментални изследвания, може да се разчита на съответната отплата. Руснаците бяха възнаградени за усилията си. Те изобретиха РЧЧ, радиочестотен четириполюсник — ние го използваме при нашите експерименти с лъчи от неутрални частици. Те изобретиха „Токомак“, използващ принципа на магнитната термоизолация на високотемпературната плазма — ние прекопирахме това устройство в Принстън. Те изобретиха и „Гиротрона“. Ето три големи пробива във физиката на високите енергии, за които ни е известно. Ние се възползвахме от тях в нашите изследвания, свързани със Стратегическата отбранителна инициатива, и можете да не се съмнявате, че руснаците също са намерили методи за практическо приложение на собствените си постижения.
— Добре, какво знаем за проведените изпитания от руснаците?
Отново дойде редът на Грегъри.
— На нас ни е известно, че лазерният импулс произхожда от инсталацията край Душанбе, защото другите два полигона с мощни лазерни устройства — Сари Шаган и Семипалатинск — се намирали зад видимия хоризонт, тоест те не са могли да видят оттам спътника. Също така ни е известно, че това не е бил инфрачервен лазер — в противен случай лъчът е щял да бъде забелязан от чувствителните елементи на самолета „Кобра-Бел“. Според мен тази инсталация използва лазер на свободните електрони.
— Съвършено вярно — чу се гласът на съдията Мур. — Нашите източници го потвърдиха.
— Именно с такъв лазер работим ние на обекта „Чайният клипер“. Изглежда, че той има най-големи потенциални възможности да се използва като оръжие.
— Може ли да попитам защо, майоре? — поинтересува се президентът.
— Ефективност при създаването на мощен импулс, сър. Лазерният сноп се образува в поток от свободни електрони — това означава, че те не са прикрепени към атоми, както при обичайните условия — във вакуум. Ние използваме линеен ускорител за създаване на един поток от електрони и го изпращаме в резонатора, по оста на който е насочен лъч от маломощен лазер. Замисълът се състои в това, да се използват електромагнити за придаване на електронните колебания напречно на направлението на тяхното движение. В резултат на това получаваме един светлинен лъч, който съвпада с колебанията на задържащите магнити — това означава, че може да се настройва честотата като в радио. Изменяйки енергията на лъча, вие получавате възможност да изберете именно тази светлинна честота, която генерирате. После можете отново да върнете електроните обратно в линейния ускорител и още веднъж да се насочи в лазерния резонатор. Тъй като електронът вече притежава висока енергия, вие придобивате огромна мощност. Накратко казано, теоретически вие можете да изпомпате в качеството на лазерен импулс четиридесет процента от енергията, която сте напомпали в лазерното устройство. Ако ви се удаде да постигнете това с достатъчно висока степен на надеждност, можете да унищожите всичко, което се намира в пределите на вашата видимост — когато говорим за високоенергийни нива, ние си служим с относителни величини. В сравнение с количеството електроенергия, необходимо на нашата страна за приготвяне на храна, енергията, от която се нуждае лазерната отбрана, е просто нищожна. Цялата сложност е да накараме това устройство да действа ефективно. Ето това още не сме постигнали.
Читать дальше