Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— В администрацията имам достъп до по-широк спектър от дейности — отвърна Беа с поразителна откровеност. — Освен това знам, че не съм толкова умна, колкото тебе:

— Затова пък си по-красива — замислено каза Канди.

Беа се обърна и погледна приятелката си. Да, все още имаше надежда.

Михаил Семьонович дочете доклада към четири часа. Бондаренко обясняваше, че закъснението е свързано със заетостта на машинописките, допускани до строго секретни материали. Докладът съдържаше четиридесет и една страници, включително диаграмите. Младият полковник бе изпълнил обещанието си, забеляза Филитов. Не бе пожалил време и труд да изложи всички технически моменти ясно и разбрано. Цялата отминала седмица Михаил Семьонович прекара в четене на материали за лазерите, които той съумя да намери в папките. Макар че не разбираше много от принципа на действието им, тренираната му памет запомняше всички технически детайли. Филитов се чувстваше като нещо от рода на папагалите. Можеше да повтаря всички думи, без да разбира значението им. Но това беше достатъчно.

Той четеше бавно, стремейки се да запомня текста. Въпреки неговия селски акцент и груби слова умът на стария полковник беше далеч по-остър, отколкото си мислеше Бондаренко. Но се оказа, че това не бе необходимо. Най-важната част на откритието изглеждаше достатъчно проста: не ставаше дума за увеличение на размерите на генериращия резонатор, а за адаптиране на неговата форма към магнитното поле. При съответната форма обемът на резонатора може да се увеличава почти до безкрайност и нов ограничаващ фактор ставаше една част от устройството, работещо със свръхпроводници, управляващи магнитните импулси. Полковникът въздъхна. Западът отново бе изпреварил Съветския съюз. Руснаците не разполагаха с подходящи материали. Затова, както винаги, КГБ ги бе осигурило от Запада. Този път бяха доставени чрез Чехословакия и Швеция. „Няма ли най-сетне да се научим да ги правим сами?“ — помисли си Филитов.

В заключителната част на доклада се говореше, че остава още един проблем, свързан с оптическите и компютърните системи. Налага се да изясня какво правят нашите разузнавателни служби по този въпрос. Най-накрая той отдели двадесет минути за изучаване на чертежите на новия лазер. След като се увери, че е в състояние, затваряйки очи, да си спомни всяка подробност, да възпроизведе в паметта си и най-дребния детайл, Филитов прибра доклада на Бондаренко в папката. После погледна часовника си и натисна бутона, за да извика секретаря. След няколко секунди се появи сержантът.

— Другарю полковник, явявам се по ваша заповед.

— Занесете това в секретната секция — раздел 5, строго секретен. Да, къде е чувалът за изгаряне на днешните документи?

— При мен, другарю полковник.

— Донесете го.

Сержантът отиде в приемната и само след миг се върна с брезентовия чувал, който всекидневно се пълнеше с документи, предназначени за унищожаване в специално помещение. Михаил Семьонович взе чувала и започна да хвърля в него секретните материали.

— Можете да си вървите. Аз ще занеса чувала на път за колата.

— Благодаря, другарю полковник.

— Доста поработихте днес, Юрий Илич. Довиждане.

Когато сержантът затвори вратата, Филитов извади един свитък от допълнителни страници — документи, които нямаха отношение към министерството. Почти всяка седмица той сам отнасяше чувала с документи, предназначени за изгаряне. Сержантът, който се занимаваше с деловодството на Филитов, смяташе, че полковникът го правеше от добро сърце и също поради това, че сред документите можеха да се окажат някои особено секретни материали. Във всеки случай този обичай се бе установил дълго време преди той да започне да работи в канцеларията на полковника и службата за сигурност се отнасяше към това като към най-обикновено явление. След три минути, вървейки към очакващия го автомобил, Михаил Семьонович се отби в сутеренното помещение. Един млад сержант го поздрави така, сякаш приветстваше дядо си, и тутакси отвори вратичката на пещта. Той наблюдаваше как героят от Сталинград остави на пода куфарчето си, после с осакатената ръка отвори чувала и го вдигна със здравата, изсипвайки около килограм секретни документи в газовата печка, намираща се в сутерена на Министерството на отбраната. Сержантът нямаше и представа, че помага на стария офицер да унищожи доказателствата за държавна измяна. Полковникът се подписа в дневника, за да удостовери, че е унищожил документите на своя отдел. После дружески кимна на младия сержант, окачи чувала на определената за него кукичка и тръгна към служебния автомобил, който го чакаше пред входа.