Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Какво пък, напомни си той, в края на краищата едно нещо поне е достатъчно ясно. Тези двама млади хора, които се срещаха в бюфета, за да говорят за любовта си — Бондаренко вече бе чул историята с големи подробности, — бяха съчетали приятното с полезното, за да постигнат огромно увеличение на мощността на лазера. Останалото, помисли си Бондаренко, щеше да дойде. Така се случва винаги.

— Значи решението на проблемите се състои в подобряване компютърния контрол както на магнитното поле, така и на разположението на огледалата.

— Точно така, полковник — съгласи се Покришкин. — Освен това ще ни трябва допълнително финансиране и поддръжка — тогава ще съумеем да преодолеем тези трудности. Би трябвало да съобщите в Москва, че най-важната част от работата е завършена и пробното изпитание премина достатъчно успешно.

— Добре, другарю генерал, убедихте ме.

— Не, другарю полковник. Вие просто сте достатъчно умен, за да видите истината. — И двамата се засмяха, като си стиснаха ръцете. Сега Бондаренко бързаше да се върне в Москва. Отдавна мина времето, когато съветският офицер се страхуваше да стане носител на лоши новини, ала добрите вести са винаги добре дошли за кариерата.

— Ами те не могат да използват регулируема оптика — забеляза генерал Паркс. — Но на мен ми се иска да знам какво оптическо покритие прилагат.

— Вече за втори път чувам за оптическо покритие. — Райън стана и премина около масата, за да си раздвижи краката. — Какво пък толкова важно може да има в едни огледала. Те са стъклени, нали?

— Не, не са стъклени — обикновеното стъкло не би издържало такъв поток от енергия. Сега използваме мед или молибден — обясни Грегъри. — При стъкленото огледало отражателната повърхност е отзад, докато при нашите огледала тя е отпред, а отзад се намира охладителната система.

— Така ли? — Трябвало е да се отнасяш по-сериозно към естествените науки в Бостънския колеж, Джак.

— Светлината не се отразява от голата повърхност на метала — забеляза Греъм. Сега на Райън му се струваше, че в кабинета има само един глупак — а именно на него му предстоеше да подготви документ за позицията на страната въз основата на разузнавателна информация. — Тя се отразява от оптическото покритие. В случаите, когато се изисква действително голяма точност — за астрономическите телескопи например, — покритието, нанесено върху външната повърхност на огледалото, изглежда подобно на бензиново петно върху локва.

— Тогава защо изобщо се използва метал? — възрази Райън.

— Металът е необходим, за да се постигне колкото се може по-добро охлаждане на отражателната повърхност — отвърна майорът.

— Впрочем ние се стремим да избягаме от металните повърхности. Проектът „УРНМИТ“: ускорена разработка на нови материали и технологии. Надяваме се, че нашето следващо огледало ще бъде диамантено.

— Какво?

— Изкуственият диамант се прави от чист С12 — това е алотропна форма на обикновения въглерод и той за нас е идеалният материал — продължи Грегъри. — Най-голямата трудност обаче се състои в поглъщането на енергия. Ако повърхността поглъща много светлина, топлинната енергия може да стопи покритието и тогава огледалото просто се взривява. Веднъж видях как се взриви едно половинметрово огледало. Така тресна, сякаш гръм падна от небето. Диамантът е почти свръхпроводник на топлина. Той позволява да се увеличи плътността на енергията и да се намалят размерите на огледалото. „Дженерал Електрик“ съвсем наскоро се научи да изработва елмази с ювелирно качество от С12. Канди вече работи над проблема да се направят огледала от изкуствен диамант.

Райън прелисти тридесетина страници от своите записки, след което си потри очите.

— Майоре, мисля, че генералът няма да възрази, ако дойдете с мен в Ленгли. Имам нужда от вас да поговорите с нашите специалисти от научно-техническото управление, а също да прегледате всички материали, които сме получили по съветския проект. Нали не възразявате, сър?

Генералът кимна.

Райън и Грегъри излязоха заедно. Оказа се, че трябва да представят пропуска и на излизане. Охраната се бе сменила, но новите момчета ги провериха не по-малко сериозно. Като стигнаха до площадката за паркиране, майорът забеляза, че ягуарът на Джак е баровски. Нима все още използват тази дума, учуди се Райън.

— По кой начин един морски пехотинец може да стане служител на ЦРУ? — попита Грегъри с възхищение, като разглеждаше кожения интериор на колата. — И откъде е намерил стотинки, за да си позволи всичко това?