Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Сто и осемдесет километра.

— Над Сари Шаган или над новото място, за което ми говори господин Райън?

— Душанбе — каза Джак, — новия обект.

— Обаче новите далекопроводи още не са завършени.

— Така е — съгласи се Райън. — Когато ги завършат, ще могат да увеличат мощността на енергийния импулс поне двойно в сравнение с това, което наблюдавахме. Или на това разчитат. — Той говореше с тона на човек, узнал, че близък роднина е неизлечимо болен.

— Може ли да видя още веднъж първия запис? — каза Грегъри. Въпреки вежливия тон това звучеше почти като заповед. Джак забеляза, че генерал Паркс тутакси изпълни молбата на младия офицер.

Разглеждането продължи още петнадесет минути. През това време Грегъри стоеше само на метър от екрана, без да откъсва очи от образа дори когато пийваше от кока-колата. Последните три минути на видеозаписа ги пускаха кадър след кадър, като след всяко изображение майорът си водеше бележки. Най-накрая той кимна удовлетворено.

— След половин час ще мога да ви съобщя мощността на изходния сигнал, но още сега е ясно, че при тях са възникнали немалко трудности.

— Разсейване ли?

— Да, а също и проблеми с точността на насочването към целта, сър. Поне така ми изглежда. Ще ми трябва малко време за работа и добър калкулатор. Неприятно е, че оставих своя в службата — смутено си призна той. Наред със сигналното устройство на пояса му се виждаше празен калъф. Греъм подаде на майора своя калкулатор, един много скъп „Хюлет-Пакард“.

— Какво ще кажете за мощността?

— Нужно ми е известно време, за да пресметна достатъчно точно — каза Грегъри така, сякаш разговаряше с умствено изостанало дете. — Засега мога да предположа: мощността на техните лазери превъзхожда поне осем пъти нашите. Къде бих могъл да се разположа? Имам нужда от спокойно място, за да поработя там. Може ли да отида в бюфета?

Генералът кимна и младият офицер излезе от кабинета.

— Осем пъти… — забеляза Арт Греъм. — Боже мой, те ще превърнат в пушек всички наши спътници на Програмата за поддръжка на отбраната. И можете да не се съмнявате, че за тях не представлява никаква трудност да изкарат от строя спътниците. Е, и какво, имаме ли начини да ги защитим…

Райън чувстваше, че не може да следи нишката на разговора. Той се бе специализирал по история и икономика, но още не бе овладял езика на техническите науки.

— Три години — каза генерал Паркс с въздишка, наливайки кафе. — Водят ни поне с три години…

— Да, но само по мощност на изходния сигнал — забеляза Греъм.

Джак поглеждаше ту единия, ту другия, разбирайки тяхната тревога, макар че причината му се изплъзваше.

Грегъри се върна след двадесет минути.

— По мои разчети върховата мощност на техния изходен сигнал е от двадесет и пет до тридесет милиона вата — съобщи той. — Ако предположим, че са включени шест лазера в излъчващата система, това е… това е достатъчно, нали? От руснаците се иска само да ги разгърнат по-близо един до друг и да ги насочат към една цел. Това са лошите новини. Хубавото е само това, че при тях са възникнали сериозни проблеми с термичното разсейване. Те са успели да фокусират върховата мощност в целта само за първите няколко хилядни части от секундата. След това лазерният сноп е започнал да се разсейва. Средната мощност на техния изходен сигнал е била от седем до девет мегавата. Освен това е възникнал и проблемът за насочването към целта. Основите на огледалата им са недостатъчно добре защитени от сътресение или пък не могат да коригират отклонението при въртенето на земната ос. А може би и едното, и другото. Каквато и да е истинската причина, те изпитват затруднения при насочването с точност, превишаваща три дъгови секунди. Това означава, че за геостационарния спътник точността ще бъде плюс-минус двеста и четиридесет метра — разбира се, тези цели са относително стационарни и факторът на движението може да помага или да пречи.

— Как така? — попита Райън с недоумение.

— Разбирате ли, ако водите движеща се цел, а спътниците на ниска орбита се движат много бързо, около осем хиляди метра в секунда, един дъгов градус съответства на хиляда и четиристотин метра, така че вашата цел се премества с пет градуса в секунда. Дотук е ясно, нали? Термичното разсейване означава, че лазерният лъч отдава на атмосферата значително количество енергия. Тъй като вие водите спътник, който се движи с голяма скорост, при всеки нов импулс се налага да се пробива в атмосферата нова диря. Но за да стане разсейването значително, е необходимо време — и това работи за нас. От друга страна, ако имате проблеми с вибрацията, всеки път, когато изменяте прицелната точка, вие добавяте нова променлива в геометрическата структура на насочването и това много влошава нещата. Стреляйки по относително неподвижна цел — от рода на комуникационните спътници, — вие опростявате проблема с прицелването, обаче лазерният лъч се движи по една и съща ос на термичното разсейване, докато почти цялата енергия на изходния сигнал не се изразходва за загряване на въздуха. Сега ме разбирате, нали?