Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Какво е това според теб?

Те едва се бяха изкачили на върха на хребета, когато на небето се появи метеор. Или поне на пръв поглед приличаше на ярка огнена диря от прелитащ метеор. Ала там, във висините, увисна тънка златна нишка, която се движеше нагоре — тя се издигаше много бързо, но все пак се забелязваше.

Тънка златна нишка, помисли си Стрелеца. Сякаш самият въздух светеше. Какво ли можеше да застави въздуха да излъчва светлина? За миг забрави къде се намира и с какво се занимава и си спомни за физиката, която бе изучавал в университета. Топлината. Само топлината можеше да накара въздуха да свети. Когато пада метеор, триенето му с въздуха… но тази линия не можеше да бъде следа от падащ метеор. Дори ако издигащата се нагоре нишка беше оптическа измама или просто илюзия — очите понякога си правят шеги, — все пак златната нишка вися на небето почти пет секунди, а може би и повече. Трудно е да се измери наум времето. Хъм… Внезапно той седна и си извади бележника. Беше му го дал един служител от ЦРУ, като го бе помолил да си води бележки за събития от ежедневието. Ето че ми потрябва, каза си той. Досега не се бе сещал за него. Стрелеца записа датата, времето и приблизителното направление. След няколко дни той щеше да се върне в Пакистан и може би тези неща щяха да се окажат интересни за сътрудника на ЦРУ.

Когато той пристигна, вече се беше стъмнило. Шофьорът на Грегъри зави от „Джордж Уошингтън Паркуей“ към Речния вход на Пентагона. Часовият вдигна бариерата и пропусна безличния форд — през тази година Пентагонът купуваше тази марка, — който се изкатери по наклона, заобиколи няколко паркирани автомобила и свали майора при стъпалата, точно зад спрелия тук автобус. Грегъри беше добре запознат с по-нататъшната процедура: той си показа пропуска, мина през детектора за метали, после тръгна надолу по коридора, украсен с държавни знамена, покрай бюфета и като остави зад себе си един стръмен участък, се озова в пасаж с магазинчета, осветен и накитен в стила на тъмница от дванадесети век. В действителност като ученик в средното училище Грегъри се увличаше по игри на замъци, тъмници и населяващите ги дракони и още при първото пристигане в тази мрачна многоъгълна сграда той се убеди, че строителите са черпели вдъхновение от подобни игри.

Управлението на Стратегическата отбранителна инициатива се намираше под търговското помещение на Пентагона (фактически входът му беше точно под сладкарницата) и се простираше на дължина триста метра. По-рано пред него имаше автобусна спирка и пиаца за таксита, но терористичните взривявания на коли убедиха Министерството на отбраната, че не е твърде разумно да се настаняват автомобили под самия пръстен „Е“. По такъв начин тази част на огромното здание стана най-новото и най-надеждно защитено помещение на Пентагона — за най-новата и най-малко надеждно защитима военна програма на страната. Като стигна до входа, Грегъри извади втория пропуск, показа го на четиримата охраняващи от службата за сигурност и после го вкара в апарата, който се намираше на стената. Електронното устройство сне от пропуска електромагнитния код, провери дали всичко е наред и стигна до извода, че майорът може да влезе. Той премина през приемната към вратите с двойни стъкла, като се усмихна на секретарката на генерал Паркс. Тя кимна в отговор, но тъй като не обичаше да остава до късно, не й беше до усмивки.

В лошо настроение се намираше и генерал Бил Паркс. В неговия просторен кабинет имаше бюро, малка маса за кафе и приятелски разговори и дълга маса за съвещания. Стените се разкрасяваха от снимки в рамки, на които бяха запечатани различни видове дейности в космоса заедно с многобройни реални и въображаеми космически апарати и… въоръжения. Общо взето, Паркс беше добродушен човек. Бивш летец изпитател, той достигна такива висини, че на неговото място човек очакваше да види един лицемерно усмихващ се кариерист, докато Паркс водеше монашески начин на живот, а свенливата му усмивка внушаваше пълно доверие. На ризата с къси ръкави нямаше никакви ленти от многобройните му награди, забелязваше се само знакът на летците. Генералът не изпитваше нужда да прави впечатление — неговите заслуги и без това бяха известни. Паркс беше един от най-умните хора на правителствена служба, по-точно влизаше в първата десетка, а може би дори бе най-умният. Грегъри забеляза в залата и други посетители.