Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Седящият отляво на капитана полковник се зае да натиска бутони на пулта за свръзка, привеждайки в действие спътников свързочен канал, съединяващ „Кобра-Бел“ с щаба на НОРАД в Шейенските планини и надеждно защитен от подслушване. Когато той заговори, това беше безстрастният глас на кадрови военен, който не се променя и в най-кошмарни ситуации. Полковникът ни най-малко не се съмняваше в това, което току-що бе видял.

— „Кристален дворец“, тук е „Кобра-Бел“. Пригответе се за получаване на извънредно спешно съобщение.

— Готови, предавайте.

— Току-що наблюдавахме проблясване с изключителна яркост. Повтарям, следим проблясване с високоенергиен ефект. „Кобра-Бел“ обявява ситуация „Дропшот“. Потвърдете получаването. — Той се обърна към капитана, чието лице беше бледо като платно.

Старшият дежурен офицер в щаба на НОРАД направи бърза справка в паметта си, за да си спомни какво означаваше „Дропшот“. След няколко мига той възкликна пред микрофона:

— Господи! — а после заговори: — „Кобра-Бел“, потвърждаваме получаването на кода „Дропшот“. Останете на връзка, докато започнем да действаме. Господи! — отново произнесе той и се обърна към помощника си: — Предайте състояние на тревога по кода „Дропшот“ в Националния военен команден център и ги предупредете да се готвят за получаването на по-подробна информация. Намерете полковник Уелч и незабавно го извикайте тук. — После дежурният офицер свали слушалката и натисна бутона на телефона, за да се свърже със своя най-висш началник — главнокомандващия обединените сили на противовъздушната отбрана на американския континент: НОРАД.

— Да — чу се дрезгав глас.

— Господин генерал, докладва полковник Хенриксън. „Кобра-Бел“ е обявила тревога „Дропшот“. Предали са, че току-що са наблюдавали проблясване с изключителна сила.

— Вие съобщихте ли в НВКЦ?

— Да, сър, и извикахме Дъг Уелч.

— Получихте ли конкретни данни?

— Те ще бъдат готови, когато пристигнете тук.

— Добре, полковник. Тръгвам. Изпратете самолет на остров Шемия, за да докара при вас онзи армейски офицер.

Полковникът, намиращ се на борда на „Кобра-Бел“, току-що бе разпоредил на офицера по свръзките да предаде всички получени данни в НОРАД и Сънивейл. Това се осъществи за по-малко от пет минути. Ръководителят на операцията заповяда на екипажа да върне самолета на остров Шемия. На борда оставаше достатъчно гориво за още неколкочасово патрулиране, ала полковникът стигна до извода, че през този ден няма какво повече да се случи. На полковника удивително му вървеше: току-що бе станал свидетел на нещо, което само малцина са наблюдавали през цялата история на човечеството. Той бе присъствал при промяната на света и за разлика от по-голяма част от хората бе разбрал значението на това събитие. Каква чест му бе оказала съдбата, помисли си той — да види нещо, което бе по-добре никога да не бе виждал.

— Капитане, те са успели преди нас. — Боже Господи!

Джак Райън тъкмо се канеше да излезе от кръстовището на шосе 1–495, когато телефонът му в колата иззвъня.

— Слушам.

— Спешно имаме нужда от теб.

— Идвам.

Чу се пукот и връзката се прекъсна. Джак излезе от кръстопътя, отби в най-дясната лента и отново премина през транспортния възел, за да се озове на вашингтонския околовръстен път, водещ право към Ленгли. Все същата история. Той бе решил да замине веднага следобед, за да се срещне с представители на Комисията по ценните книжа и борсовите операции. Оказа се, че директорът на компанията е успял да докаже своята невинност и по такъв начин и към самия него отпаднало всякакво подозрение — или би трябвало да отпадне, ако следователите на комисията решат да закрият делото. Райън се надяваше, че след тази среща ще може да се прибере вкъщи и днес повече да не се връща в ЦРУ. Сега, като поемаше обратния път към Ленгли, недоволен и ядосан, той се опитваше да отгатне каква ли неприятност го чакаше там.

Майор Грегъри и трима членове на неговия екип по програмното осигуряване стояха пред черната дъска и обсъждаха по-нататъшното развитие на програмата по регулиране на огледалата, когато един сержант влезе в стаята.

— Майоре, търсят ви по телефона.

— Зает съм, предайте да позвънят по-късно.

— Това е генерал Паркс, сър.

— Гласът на шефа — каза недоволно Ал Грегъри. Той подаде тебешира на най-близкостоящия до него сътрудник и излезе от стаята. След една минута майорът вдигна слушалката.