Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Най-накрая се чу:

— Всички лазерни системи са под напрежение и готови за действие.

— Готови сме за залпа — заключи главният инженер.

Погледите на всички присъстващи се устремиха право там, където инженерите, отговарящи за камерите за следене, бяха насочили своите уреди в северозападния сектор на хоризонта. И ето че се появи бяла точка. Тя се движеше нагоре по черния купол на нощното небе.

— Целта прехваната.

Намиращият се до Морозов инженер си вдигна ръцете над контролното табло да не би случайно да докосне някой бутон. Светваха и гаснеха думите „автоматичен режим“.

На двеста метра разстояние шестте огледала, разгърнати около сградата на лазерите, се въртяха, идеално синхронизирани, около хоризонтална и вертикална ос, водейки целта, издигаща се все по-високо над назъбения планински хоризонт. По цялата територия на обекта зареваха сирени и редуващи се сигнални светлини предупреждаваха всички, които се намираха извън помещението да извърнат поглед от източника на лазерното излъчване.

На екрана на монитора до контролното табло на старши инженера се появи снимката на „Космос-1810“. За да се изключи всякаква грешка, той и още трима сътрудници трябваше визуално да опознаят целта.

— Това е „Космос-1810“ — обясни на полковника капитанът на „Кобра-Бел“. — Излязъл от строя разузнавателен спътник. Трябва да е имал повреда в двигателя и не се е върнал на Земята. Сега се намира на постепенно снижаваща се орбита. Остават му още четири месеца. Спътникът продължава да изпраща обичайната телеметрична информация. Нищо особено, доколкото успяхме да установим. Просто съобщава на руснаците, че засега е още на орбита.

— Явно слънчевите му батерии все още работят — забеляза полковникът. — Топлината, която излъчва спътникът, постъпва от вътрешен източник.

— Да. Не разбирам защо не ги изключат… Както и да е, температурата на борда е… около петнадесет градуса по Целзий. На такъв студен фон е трудно да се определи. При слънчева светлина ще се повиши външната му температура и няма да можем да различим загряването от вътрешен топлинен източник.

Огледалата на излъчващата лазерна система бавно водеха спътника, но движението се забелязваше и на шестте екрана, които ги следяха. Лазерен лъч с ниска мощност се отрази от едно огледало и подскочи към целта… Освен че насочи цялата система, той предаде изображение с висока разделителна способност на монитора при командното табло на главния инженер. Целта бе опозната. Главният инженер завъртя един ключ, като отблокира цялата система. От този момент „Ярка звезда“ излезе от контрола на хората и се подчини само на командите, постъпващи от главния компютър на обекта.

— Целта се следи автоматично — забеляза Морозов, като се обърна към своя началник.

Старшият инженер кимна в знак на съгласие. Показанията на неговото табло свидетелстваха, че разстоянието до целта бързо намалява — спътникът шеметно се носеше напред към своята гибел със скорост 27 хиляди километра в час. На екрана се очерта изображение на овална капка, светеща сякаш със собствена светлина на фона на едно тъмно небе, лишено от термална енергия. Ето, капката се оказа в центъра на прицелната мрежичка подобно на бял овал на мушката на снайперист.

Те, разбира се, нищо не чуха. Сградата, в която се намираха лазерите, беше превъзходно изолирана от звук и температурни промени. На земната повърхност нищо не се забелязваше. Обаче в центъра за управление около сто човека, наблюдаващи телевизионните екрани, едновременно стиснаха палци.

— Какво стана, по дяволите! — възкликна капитанът. Изображението на „Космос-1810“ внезапно стана невероятно ярко, подобно на слънце. Компютърът мигновено отреагира на избухването и намали своята чувствителност, но в продължение на няколко мига не съумя да проследи измененията на температурата на целта.

— Какво ли е могло да се случи… Сър, това не е вътрешен източник на енергия. — Капитанът въведе команда и на екрана се изписа цифрово сверяване на температурата на спътника. Инфрачервеното излъчване представлява функция на четвърта степен, по такъв начин топлината, излъчвана от един предмет, е квадрат на квадрата от неговата температура. — Сър, температурата на спътника подскочи от петнадесет градуса по Целзий до хиляда и осемстотин градуса за по-малко от две секунди. Скоростта на увеличението е неравномерна, почти като… ето, сега пада. Що за дяволска работа!