— Добро утро, момчета. — Сега беше 00:04 по Гринуич, или 12:04 местно време.
— Добро утро, господин полковник — отговори първият пилот от името на целия екипаж. — Как вървят нещата при вас?
— Засега всичко е наред. Какво е времето в района, в който патрулираме?
— Плътна облачност на височина от четири до пет хиляди — отговори щурманът жена, показвайки спътникова снимка. — Направление на вятъра: три-две-пет, скорост: тридесет възела. Бордовите навигационни системи работят синхронно със системата за следене на Шемия — добави тя. Обикновено „Боинг-767“ се управляваше от двучленен екипаж, но не и този. След като руснаците свалиха корейския боинг, извършил полет „КАЛ-007“, всички самолети, прелитащи над западната част на Тихия океан, особено внимателно наблюдаваха своите навигационни уреди. „Кобра-Бел“ трябваше да се държи два пъти по-внимателно; руснаците мразеха всички летящи лаборатории, заети със събиране на разузнавателна информация. Американците никога не подхождаха към съветската граница на по-близко разстояние от петдесет километра, дори се стараеха да стоят извън зоната на руската противовъздушна отбрана. Най-малко два пъти руснаците бяха изпращали изстребители-прехващачи, които облитаха ВОП с цел да покажат, че не им е безразличен.
— Няма нищо страшно, ние не се каним да приближаваме прекалено съветската граница — забеляза полковникът. Той се наведе напред между двамата пилоти и погледна настрана. Двете витла работеха отлично. За полет над океана полковникът би предпочел четиримоторен самолет, но никой не му предложи да избира. Щурманът учудено вдигна вежди, а полковникът, извинявайки се, я потупа по рамото. Беше време да си тръгне.
— Колко още остава до района на наблюдението?
— Три часа и седемнадесет минути. И три часа и тридесет и девет минути до началото на баражирането.
— Мисля, че имам малко време да подремна — каза полковникът, излизайки от кабината. Той затвори вратата и се запъти покрай телескопа към главната каюта в задната част на самолета. Защо летците от екипажа са тъй дяволски млади, мислеше си той. Те сигурно си мислят, че имам нужда да поспя, а дори не забелязват, че страдам от безделие.
А в кабината летците се спогледаха. Нима старият пръч смята, че няма да се справим без него? Те се настаниха по-удобно в седалките си и докато автопилотът водеше „Кобра-Бел“, не откъсваха очи от хоризонта — нямаше ли да се покажат някъде мигащите светлинки на някакъв самолет.
Морозов беше в бял лабораторен халат с прикачен пропуск на гърдите и по нищо не се различаваше от останалите сътрудници на лабораторията. Той все още преминаваше изпитателния срок и неговото включване в групата, занимаваща се с регулирането на огледалата, изглеждаше по-скоро временно, но вече бе започнал да осъзнава колко важна е тази част от проекта. В Москва се бе занимавал с лазери и отлично се справяше в работата с експериментални образци, но никога не му идваше наум, че след като от лазера се откъсне мощен енергиен импулс, устройството едва е започнало да действа. Освен това учените, работещи на обекта „Ярка звезда“, вече бяха постигнали пробив в енергията на изходния сигнал.
— Повторен цикъл — произнесе старшият инженер по микрофона, прикрепен към гърдите му.
Сега проверяваха калибрирането на системата чрез проследяване на далечна звезда, коя точно — нямаше значение. За всяко ново изпитване на регулирането на огледалата наслуки се избираше нова звезда.
— Нашето устройство би могло да стане дяволски добър телескоп, нали? — забеляза главният инженер, като гледаше екрана на монитора.
— Безпокоеше ви стабилността на системата. Защо?
— Както сам разбирате, трябва ни изключително висока точност. Досега системата не е подлагана на цялостно изпитание. При следенето на звездите трудности не са възниквали, но… — Той вдигна рамене. — Нашата програма е прекалено млада — също като вас.
— Защо не използвате радар да избере спътник, който да следите.
— Добър въпрос! — Старшият инженер се усмихна. — Аз също си го задавах. Но ни е забранено. Това трябва да има нещо общо със споразуменията за ограничаване на въоръженията или някаква подобна глупост. Засега, както ни съобщиха, се налага да се задоволяваме с координатите на целта, постъпващи по наземна връзка. Не разрешават да издирваме самостоятелно цели. Тъпотия! — заключи той.
Морозов се облегна на стола си и се огледа. В другия край на залата групата за управление на лазерите усилено се занимаваше с нещо, неотстъпно следвана от военни в униформа, които шепнешком си разменяха впечатления. Младият инженер погледна часовника си — до началото на изпитанието оставаха шестдесет и три минути. Един след друг младите техници се изнизваха от залата и се насочваха към тоалетната. Самият той не изпитваше такава необходимост, също като началника си, който най-накрая обяви, че е доволен от готовността на системата, и я приведе в режим на очакване.
Читать дальше