Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Над Индийския океан, на височина двадесет и две хиляди и триста мили на геостационарна орбита, без да се отклонява от предварително избрана точка с определени координати, висеше американски спътник от Програмата за отбранителна поддръжка. Намиращият се на него гигантски телескоп „Шмит“ с рефлекторна система за фокусиране, изобретена от френския астроном Кесегрен, беше постоянно насочен към Съветския съюз. Телескопът имаше за задача незабавно да предаде предупреждение за изстрелването на руски балистични ракети по посока на Съединените щати. Информацията се съобщаваше на земята чрез релейната станция в Алис Спрингс, Австралия, а после на различни комуникационни възли в САЩ. В дадения момент условията за наблюдение бяха отлични. Почти цялата видима полусфера на земята беше обгърната в мрак, а на студената зимна повърхност на земята лесно се засичаха дори малки източници на топлинно излъчване.

Техниците, следящи постъпването на информация от спътника в станцията Сънивейл, щата Калифорния, както обикновено в момента се забавляваха, броейки промишлени предприятия в Съветския съюз. Ето го стоманолеярния завод „Ленин“ в Казан, а това е голям нефтопреработвателен завод в околностите на Москва, тук пък е…

— Внимание! — разнесе се гласът на сержанта. — Забелязва се избухване на топлинна енергия в Плесецк. Изглежда, че от изпитателния полигон за междуконтинентални балистични ракети е извършено поредното изстрелване.

Майорът, който ръководеше тази вечер дежурната смяна, веднага позвъни по телефона в „Кристалния дворец“ — щабквартирата на Обединената система за противовъздушна отбрана на северноамериканския континент, НОРАД, разположена в Шейенските планини в щата Колорадо, за да се увери, че не са пропуснали изстрелването, и да узнае дали приемат данните от спътника. Разбира се, там информацията постъпваше нормално.

„Значи това е изстрелването, за което ставаше дума“ — каза си наум майорът.

Пред очите на техниците от дежурната смяна ярката опашка от пламък започна да се накланя на изток — междуконтиненталната ракета излизаше на балистична траектория, откъдето тя бе получила и името си. Майорът бе запомнил тактико-техническите данни на всички съветски ракети. Ако това е СС-25, то първата степен трябва да се отдели… ето сега.

В този миг екранът на телевизионния монитор бе озарен от ярко избухване на пламък — там във висините бе разцъфнало огнено кълбо с диаметър петстотин метра. Телекамерата, намираща се на орбита, сякаш мигна за момент, променяйки чувствителността си, след като нейните сензори бяха заслепени от внезапния взрив на топлинна енергия. След три секунди камерата вече наблюдаваше облака от нагорещени отломъци, поемащи крива траектория право към земята.

— Изглежда, че ракетата се е взривила — направи напълно излишна забележка сержантът. — Няма какво да се прави, Иване, заставай пак зад чертожната дъска.

— Да, така и не са успели да решат проблема с втората степен — добави майорът. Той се помъчи да си представи в какво се състои този проблем, но в края на краищата му бе безразлично. Руснаците бяха избързали с производството на СС-25 и за по-голяма мобилност бяха започнали да ги монтират върху железопътни платформи, но тази птичка, летяща с твърдо гориво, отказа да се подчини. Майорът никак не се разстрои от това. Само мъничко трябваше да се намали степента на надеждност на ракетите, и използването им ставаше рисковано и опасно. А тази недостатъчна надеждност все още оставаше най-добрата гаранция за мира.

— „Кристален дворец“, по наши оценки пускането на ракетата е претърпяло неуспех на петдесет и седмата секунда. „Кобра“ заела ли е позиция за наблюдение на изпитанието?

— Да — отвърна офицерът от другия край на телефонната връзка. — Сега ще ги отзовем.

— Разбрано, лека нощ, Джеф.

След десет минути ръководителят на наблюдението от борда на „Кобра-Бел“ потвърди получаването на заповед за връщане в базата и изключи радиоканала. Поглеждайки часовника, той въздъхна — не му се връщаше на остров Шемия. Капитанът, който отговаряше за апаратурата, предложи да използват оставащото свободно време за калибриране на приборите. Полковникът помисли и даде съгласие. Самолетът и екипажът са нови, значи всички имат нужда от практика, помисли си той. Камерите за наблюдение бяха приведени в режим на следене на движещи се обекти. Един компютър, който регистрираше всички енергийни източници, открити от телескопа, се зае да търси само движещи се цели. Застаналите пред екрана техници забелязаха как индикаторът за движещи се цели бързо изключи от числото на наблюдаваните обекти звездите и започна да издирва малобройните нисколетящи спътници и отломъци от космически боклук, останали на орбита. Системата от наблюдателните камери беше толкова чувствителна, че можеше да открие топлината, излъчвана от човешко тяло, на разстояние хиляда километра, и затова скоро те имаха възможности за избор. Камерата започна да води една след друга целите и пренасяше тяхното фотографско изображение посредством цифров код в паметта на компютъра. Макар че това се правеше преди всичко за добиване на практически умения, получените данни щяха да бъдат предадени автоматически в НОРАД за обновяване на списъка на предметите, летящи в околоземна орбита.