Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Контролен пункт Шемия, тук е Чарли Браво, готови за рулиране.

— Чарли Браво, започнете рулирането. Направление на вятъра — две-пет-нула, скорост: петнадесет възела. — От контролната кула счетоха за излишно да предадат, че „Кобра-Бел“ е първа поред за излитане. В този момент „Боинг-767“ беше единственият самолет на базата. Всъщност той следваше да се намира сега в Калифорния за проверка на оборудването, ала само преди двадесет часа бе получено срочно указание да се пребазира на Шемия.

— Роджър. Чарли Браво рулира. — След още десет минути боингът започна ускоряването, готвейки се за това, което трябваше да стане още един полет, с нищо неразличаващ се от предишните.

Двадесет минути по-късно ВОП достигна крейсерска височина от петнадесет хиляди метра. Полетът преминаваше тъй гладко, както го познават пътниците от гражданските авиолинии, но вместо да се заемат с коктейлите и да прегледат менюто на предстоящата вечеря, хората на борда на самолета отдавна вече бяха разпуснали коланите и пристъпили към работа.

Предстоеше им да включат приборите, да подготвят компютрите за повторен цикъл и комуникационните възли за предаване на данни и установяване на гласова връзка. „Кобра-Бел“ беше оборудван с всички системи за връзка, известни на науката, а на борда трябваше да има дори екстрасенс, ако съответната програма на Министерството на отбраната — тя наистина съществуваше — се бе развивала тъй успешно, както първоначално разчитаха. Летящата лаборатория се възглавяваше от артилерист с магистърска степен — представете си само! — получена от Тексаския университет. По-рано той бе командвал батарея от зенитни ракети „Пейтриът“ в Германия. Тогава, когато по-голяма част от хората с омайване гледали летящите самолети и мечтаели да станат летци, неговият интерес се свеждал просто да изчисти небето от тях, като ги сваля. Такова желание изпитвал и по отношение на балистичните ракети. Той взел участие в разработката на модификации от ракетата „Пейтриът“, способни да прехващат и унищожават не само съветските самолети, но и ракетите. В резултат на това той до съвършенство бе овладял приборите за следене на ракетите по време на полет.

Сега в ръцете на полковника се намираше телексна разпечатка, по която следваше да се ръководи при провеждане на операцията. В разпечатката, постъпила от щаба на Разузнавателното управление към Министерството на отбраната във Вашингтон, се съобщаваше, че след четири часа и шестнадесет минути руснаците трябваше да проведат пробно изстрелване на междуконтинентална балистична ракета СС-25. В документа не бе отбелязано по какъв начин са успели да се сдобият с тази информация, макар полковникът да знаеше, че не са я получили от вестник „Известия“. Задачата на „Кобра-Бел“ беше да се проконтролира изстрелването, да се прехванат телеметрическите данни, предавани от приборите, намиращи се вътре в ракетата, и най-важното: да фотографира разделящите се бойни глави в полет. Събраните данни по-късно щяха да се подложат на подробен анализ с цел да се определи как функционират пусковото устройство и апаратурата на ракетата и това, което повече от всичко интересуваше Вашингтон: точността на насочването на бойните глави към целта.

В качеството си на ръководител на предстоящата операция полковникът нямаше прекалено много задължения. На неговото контролно табло светеха множество цветни лампички, отразяващи състоянието на бордовите системи. Тъй като ВОП представляваше ново допълнение към списъка на летящите лаборатории, всички прибори и системи работеха напълно задоволително. В този момент беше повреден само един резервен канал за връзка и с неговото ремонтиране се занимаваше един техник, който бе обещал да го вкара в ред. Полковникът си наля чашка кафе. Струваше му немалко усилия да си дава вид, че се интересува от нещата, които стават наоколо, когато фактически нямаше изобщо с какво да се заеме. От друга страна, ако започнеше да скучае, щеше да даде лош пример на подчинените. Той разтвори малкия джоб на ръкава на летателния комбинезон и си извади бонбон. Сладките неща все пак не са така вредни за организма, както цигарите, които бе пушил като лейтенант. Освен това, както не преставаше да му напомня зъболекарят на базата, те действат лошо на зъбите. В течение на пет минути полковникът смучеше бонбона, после стигна до извода, че трябва все пак да покаже, че върши нещо. Той освободи колана, стана от командирския стол и се запъти към кабината на екипажа.