Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— За вас излетя хеликоптер — съобщи генералът, без да губи време за любезности.

— Сър, ние се опитваме да намерим…

— На базата в Къртланд вас ви чака „Лиърджет“. Не разполагаме с достатъчно време, за да пристигнете тук с граждански самолет. Няма нужда да вземате багаж. Тръгвайте незабавно, майоре!

— Слушам.

— Какво се е случило? — попита Морозов. Главният инженер седеше пред пулта за управление и разстроено гледаше екрана на монитора.

— Термално разсейване. По дяволите! Мислех си, че сме се справили с този проблем. — Маломощният лазер, намиращ се в другия край на залата, също бе изкарал снимка на целта. Моноцветното изображение приличаше на черно-бяла снимка в едър план, само че това, което трябваше да почернее, бе станало само тъмнокафяво. Техникът, който се занимаваше с телевизионната апаратура, превключи на полиекранно изображение с цел да се направи сравнение на външния вид на спътника до началото на операцията и след нейното завършване.

— Никакви дупки — мрачно забеляза Покришкин.

— Е, и какво? — изумено възрази Бондаренко. — Боже мой, вие едва не стопихте спътника. Той изглежда така, сякаш сте го потапяли в пота с разтопена стомана. — И действително спътникът изглеждаше точно така. Това, което по-рано имаше плоски повърхности, се бе набръчкало от огромната топлинна енергия, която все още се излъчваше в околното пространство. Слънчевите батерии, монтирани върху корпуса на спътника и предназначени да поглъщат светлинна енергия, изглежда, бяха изгорели напълно. При по-внимателното разглеждане се установи, че целият корпус на спътника се бе изкривил вследствие на съкрушителния топлинен удар.

Покришкин кимна, но мрачното изражение не изчезна от лицето му.

— Ние разчитахме да пробием дупка през корпуса му. Ако бяхме успели да направим това, би се създало впечатление, че спътникът се е сблъскал с отломък от космически боклук. Ние се стремяхме именно към такава концентрация на топлинна енергия.

— Но нима сега не сте в състояние да унищожавате всеки американски спътник, който пожелаете?

— Обектът „Ярка звезда“ не е създаден, за да унищожава спътници. Ние отдавна сме способни да осъществим тази задача.

И тутакси Бондаренко разбра това, което имаше предвид генералът. Поначало „Ярка звезда“ имаше предназначение да унищожава спътници, но пробивът в мощността на енергийния импулс бе повишил четири пъти очакванията и на Покришкин му се прииска с един замах да премине през два етапа: да демонстрира способност да се унищожават спътници и едновременно с това да покаже, че е възможно създаването на система, на основата на която следва да се разгърне противоракетната отбрана. Той бе амбициозен човек, макар и не в обичайния смисъл на думата.

Бондаренко пренебрегна тази мисъл и се съсредоточи над друго. Каква е причината за неуспеха? Действително трябваше да е термалното разсейване. Лазерните лъчи, като си пробиват път през въздуха, отдават във вид на топлина една част от енергията си на околната атмосфера. Това размърдва въздуха, изкривява оптическата ос на лъча и го заставя да се отклонява от целта и едновременно с това прави диаметъра му по-широк, отколкото е проектирано.

И въпреки всичко лазерният лъч бе достатъчно мощен, за да разтопи метал на разстояние сто и осемдесет километра! — напомни си полковникът. Това не биваше да се нарича неуспех. То бе гигантска крачка в областта на съвършено нови технологии.

— Системата не пострада ли?

— Не, в противен случай нямаше да получим последвалото изображение. Изглежда, че предприетите от нас мерки за компенсиране на загубите в атмосферата са достатъчни за маломощния лъч, който ни предава изображението на целта, но не и за високоенергийния лазерен импулс. Това е полууспех, другарю генерал.

— Да. — Покришкин разтри очите си и заговори по-твърдо: — Другари, днес показахме, че сме постигнали голям напредък, но тепърва предстои да се направи още много.

— А това е в моята област — каза съседът на Морозов. — Но ние ще накараме този кучи син да омекне.

— А дали нямате нужда от още един специалист за вашата група.

— Тук ни трябват хора, които разбират от физика на регулируемите огледала и отчасти от компютри. Вие как сте в тази област?

— Сам ще прецените. Кога започваме?

— Утре. На телеметристите ще им трябват не по-малко от дванадесет часа за обработката на получената информация. А сега със следващия автобус си отивам право вкъщи и няма да пропусна да обърна две чашки. Семейството ми ще се върне чак след седмица. Имаш ли нещо против да ми правиш компания?