Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Райън кимна в знак на съгласие, макар че умът му бе стигнал до границите на своите възможности. Той с мъка разбираше думите на младия офицер, а информацията, която се стремеше да му предаде Грегъри, се намираше в една съвършено непозната за него област. Тук се намеси Греъм:

— Според вас нямаме основания за безпокойство, нали?

— Не, сър, ако мощността на изходния сигнал е достатъчно голяма, вие все някак ще успеете да я доведете до целта. Нима това не ни се отдаде и на нас? То изглежда и по-просто.

— Както вече съм ви обяснявал — каза главният инженер, обръщайки се към Морозов, — проблемът не се състои в това да излъчиш мощен лазерен импулс, то е достатъчно просто. Трудното е да отведем тази енергия до целта.

— Вашият компютър не е ли в състояние да въведе необходимите поправки, наложени… от какво могат да се наложат?

— Съдейки по всичко, причината се крие в комбинация от различни фактори. Днес ще се заемем с проверката на получените данни. Къде е главната причина? Преди всичко в програмирането на корекциите при преминаването на лъча през атмосферата. По-рано ни се струваше, че ако можем да внесем поправка в процеса на насочването, това ще отстрани разсейването. Оказа се, че не е достатъчно. Трябваха ни три години теоретически изследвания, за да проведем вчерашните изпитания. Мои изследвания. И напразно! — Той се взря в хоризонта и се намръщи. — Операцията, на която се подложи малкото дете, не беше съвсем успешна, но по мнението на лекарите можем да се надяваме на подобрение.

— Значи така откриха как да увеличат мощността на изходния сигнал?

— Да. Двама от нашите млади научни сътрудници — той е само на тридесет и две години, а тя на двадесет и осем — разработиха способи за увеличение на диаметъра на лазерния резонатор. Обаче е необходимо да подобрим управлението на центриращите магнити — отвърна Покришкин.

Полковникът кимна. Идеята за лазер на свободните електрони, с чиято разработка се занимаваха и руснаци, и американци, се състоеше във възможността да се „настройва“ такова устройство подобно на радиопредавател, избирайки честотата на светлинните колебания, които желаем да излъчим — поне теоретически. На практика обаче най-голяма мощност на изходния сигнал се намираше винаги в границите на близки честоти — и в дадения случай честотата бе неправилно избрана. Ако бяха успели по време на вчерашните изпитания само малко да изменят честотата, ако бяха изнамерили такава честота, при която лазерният лъч би прониквал с по-голяма лекота през атмосферата, термичното разсейване щеше да се намали наполовина. Но за постигане на тази цел бе нужно да се управляват по-точно магнитите със свръхпроводими намотки. Тези магнити индуцират едно осцилиращо магнитно поле през заредените електрони в генериращия резонатор. За съжаление откритието, благодарение на което стана възможно да се увеличат размерите на резонатора, оказа неочаквано въздействие върху възможността да се управлява магнитното поле. Засега опитите да се обясни това явление останаха безуспешни и много видни учени считаха, че причината е някакъв още неоткрит инженерен проблем в конструкцията на магнитите. От своя страна водещите инженери уверяваха, че недостатъкът се крие в теоретичната обосновка, защото магнитите работеха така, както следва. Споровете, които възникнаха в заседателната зала, бяха разгорещени, но същевременно дружески. Тук присъстваха немалко талантливи хора, които се стараеха да достигнат до истинската причина, те се стремяха към научната истина, независеща от личните пристрастия.

Бондаренко подробно записваше аргументите, макар че като слушаше, му се виеше свят. Той считаше себе си за специалист по лазерна техника — в края на краищата той помогна за създаването на съвсем нови сфери в приложението на лазерите, обаче виждайки каква работа е извършена тук, сравняваше себе си с прохождащо дете, което броди из лабораторията и се смайва пред красивите светлинки. И така, записа той, главният пробив се заключава в конструкцията на лазерния резонатор. Той е довел до огромно увеличение на мощността на изходния сигнал и е бил направен на маса в бюфета, когато един инженер и един физик съвместно се натъкнали на научната истина. Полковникът едва доловимо се усмихна. В действителност думата, която използваха двамата млади специалисти, беше „правда“, която в точен превод означава „истина“. Наистина тази дума се бе широко разпространила из „Ярка звезда“ и Бондаренко се замисли дали учените не си правят някак си шеги с властите. „Нали това е правилно?“ — питаха те за очевиден факт. — „Значит, это правда.“