Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Този път Ан избра пола и блуза в един цвят и се отправи към пробната в задната част на салона. Макар че собственичката не обръщаше внимание на това, Ан използваше винаги една и съща кабина. След като влезе вътре, тя дръпна ципа на полата и разкопча блузата си, ала преди да премери новия костюм, Ан протегна ръка към гладката дървена пейка, на която сядаха посетителките, и взе касетката с микрофилма, която бе оставена тук предишната вечер и прикрепена с лепенка. Касетката тутакси попадна в чантата. Едва след тази процедура тя си облече новата пола и блуза и важно застана пред огледалото.

Как могат американките да носят такива парцали? — обърна се Таня Бизарина към своето усмихващо се отражение. Тя беше капитан в отдел „С“ на Първо главно управление (известно още като Външното разузнаване), но изпращаше информация в отдел „Т“, занимаващ се с научен шпионаж — съвместно с Държавния комитет по наука и техника. Подобно на Едуард Фоли, на нея бе поверен само един агент. Псевдонимът на агента беше „Ливия“.

Костюмът струваше двеста седемдесет и три долара и капитан Бизарина плати в брой. Тя си напомни, че при следващото посещение в магазина трябва да се появи в тези дрехи, колкото и безвкусни да й изглеждат.

— Заповядайте пак, Ан — покани я собственичката на магазина. В Санта Фе я познаваха под това име. Капитанът от Държавна сигурност се обърна и махна с ръка. Собственичката въпреки цялата си глупост не беше лоша жена. Подобно на всеки добър разузнавач капитан Бизарина изглеждаше най-обикновена жена и в нейното поведение не личеше нищо особено. Това означаваше, че в тази среда тя не следва да се облича прекалено модно, трябва да кара приличен, но достатъчно скромен автомобил и да води живот на делова жена — задоволена, но без претенции да е богата. В този смисъл да се работи в Америка не беше сложно. Ако имате съответния стил на живот, никой няма да ви попита по кой начин сте го постигнали. Пресичането на границата се оказа съвсем проста работа. Тя загуби толкова много време да разработва легенда, да подготви документи, които точно съответстват на изискванията в САЩ, а граничната охрана само пусна кучета да подушат колата за наркотици — Бизарина мина през границата с Мексико при Ел Пасо — и усмихвайки се, й разреши да продължи по-нататък. И като си помисля само — усмихна се тя вътрешно сега, след осем месеца — как изтръпнах тогава.

Таня пристигна вкъщи четиридесет минути след като напусна магазина. Както винаги, тя провери дали не я следят, после уверено влезе в жилището си и незабавно пристъпи към работа. Прояви филма и изкара копия, не съвсем както бе направил Фоли, но разликата беше незначителна. Пред нея се оказаха секретни правителствени документи. Бизарина вкара лентата в миниатюрен прожекционен апарат и насочи изображението към бялата стена в своята спалня. Тя бе получила техническо образование и това стана една от причините да й бъде поверена настоящата задача — Таня имаше представа как да направи оценка на получената информация. Този път тя не се съмняваше, че нейното ръководство ще бъде доволно.

На следващата сутрин тя предаде получените сведения и снимките пресякоха границата, отправяйки се към Мексико в един тир, принадлежащ на транспортна компания за превоз на дълги разстояния с база в Остин, който трябваше да достави оборудване за нефтодобива. До края на деня всичко щеше да бъде в посолството на СССР в Мексико, а на следващия ден — в Куба, откъдето с директния полет на „Аерофлот“ щеше да се отправи към Москва.

— И така, полковник, каква е вашата оценка? — попита Филитов.

— „Ярка звезда“ е според мен най-важната програма в Съветския съюз — уверено заяви Бондаренко и предаде ръкописен текст от четиридесет страници. — Това е първата чернова на отчета ми. Подготвих я по време на полета. Днес ще бъде напечатан, но ми се струва, че за вас ще бъде интересно…

— Вие сте съвършено прав. Доколкото ми е известно, там са провели изпитание…

— Преди тридесет и шест часа. Присъствах на него и ми разрешиха да разгледам оборудването преди изпитанието и след това. Самият обект и неговият персонал ми направиха дълбоко впечатление. Ако ми позволите да изразя гледището си, генерал Покришкин е изтъкнат военен и идеален човек за длъжността, която заема. Той ни най-малко не е кариерист и няма никакво съмнение, че е мислещ офицер, и при това измежду най-добрите. Да ръководиш такива видни учени на планинския връх, съвсем не е просто…