Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Стрелеца изруга, като забеляза, че на аеродрума, намиращ се на три километра от него, угаснаха светлините. Замениха ги мержелеещи точки на електрически фенери, когато екипажите се втурнаха към своите вертолети. След миг ярки осветителни ракети, спускащи се с парашути, превърнаха нощта в ден. Силен югоизточен вятър ги отнасяше настрана, но на тяхно място се появяваха нови. На Стрелеца не му оставаше нищо друго, освен да включи пусковото си устройство. Той забеляза хеликоптери и един транспортен самолет Ан-26. С лявата ръка Стрелеца поднесе бинокъла към очите си: един двумоторен самолет с високо разположени крила седеше на летището като спяща птица в незащитено гнездо. Към него също бягаха хора. Стрелеца отново насочи бинокъла си към вертолетите.

Първи излетя Ми-24. Перките му разсичаха разредения въздух, той се бореше с виещия вятър, като отчаяно се мъчеше да набере височина. В този миг започнаха да избухват мини вътре в периметъра на летището. Една запалителна мина, заредена с фосфор, падна до друг „Хайнд“, нажежените до бяло отломки възпламениха горивото в резервоарите на вертолета и екипажът в паника започна да изскача; комбинезонът на един от пилотите се подпали. Едва бяха успели да избягат от бушуващите пламъци, когато хеликоптерът се взриви; експлозията унищожи още един „Хайнд“, който стоеше наблизо. Последният хеликоптер успя да излети. Той изчезна с угасени светлини в тъмната нощ, люшкан от поривите на вятъра. Двата оцелели вертолета щяха да се върнат — Стрелеца не се съмняваше в това, — но муджахидините съумяха да унищожат останалите два още на аеродрума и той не очакваше такъв успех.

Затова пък останалата част от операцията се развиваше неуспешно. Стрелеца отчетливо видя проблясванията от откосите на автоматично оръжие и избухванията на гранатите. През техния грохот долитаха и други звуци на битката: бойните викове на воините и стоновете на ранените. Оттук бе трудно да се различи на кого са — на приятели или на врагове, — но това и не интересуваше Стрелеца. Налагаше му се да напомня на Абдул за необходимостта да наблюдава небето и следи за появата на хеликоптери. Той се опита да се възползва от приборите за насочване на своето пусково устройство, за да открие невидимото топлинно излъчване от турбините на вертолет, но безуспешно. Тогава Стрелеца отново насочи погледа си към единствения самолет, който все още се намираше на летището. Наоколо падаха мини, но екипажът бе включил двигателите и крилатата машина потегли по пистата. Стрелеца приблизително определи посоката на вятъра и стигна до извода, че самолетът непременно ще се опита да тръгне срещу него, после щеше да свърне по пистата за излитане в най-безопасната част на аеродрума. Нямаше да е лесно да набере височина в този разреден въздух. След излитането пилотът щеше да лиши малко крилата от подемна сила за сметка на увеличението на скоростта. Стрелеца потупа Абдул по рамото и побягна наляво. След като премина стотина метра, той спря и отново погледна съветския транспортен самолет, който ускоряваше през фонтани от черна пръст, като подскачаше по неравната замръзнала земя.

Стрелеца се изправи, за да даде възможност на ракетата да опознае добре целта, и тутакси устройството за насочване зацвърча, усетило топлината, която излизаше от горещите двигатели на самолета на фона на студената безлунна нощ.

— Скорост за излитане! — изкрещя вторият пилот, мъчейки се да надвика грохота на боя и рева на моторите. Очите му не се откъсваха от приборите, докато първият пилот концентрираше цялото си внимание да задържи самолета по права линия. — Издигане!

Първият пилот здраво хвана лоста. Носът на самолета се надигна нагоре и Ан-26 за последен път подскочи по замръзналата писта и се изтръгна от нея. Вторият пилот мигновено прибра колесниците, за да намали съпротивлението на въздуха и позволи на самолета бързо да набере скорост. Пилотът наклони самолета надясно, като направи плавен завой и излезе от участъка, в който долу имаше най-голямо струпване на огън от стрелкови оръжия. След като набра височина, той полетя на север, по посока на Кабул. Седящият зад пилотите щурман не гледаше картите. Той имаше за задача да пуска през пет минути осветителни ракети, снабдени с парашути. Това се правеше не за осветяване на полесражението, макар че именно този резултат се получаваше. Предназначението им бе да измамят зенитните ракети, които имаха прибори за инфрачервено насочване. Инструкцията изискваше да се пускат ракети на всеки пет секунди.