Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Стрелеца не знаеше, че атаката на авиобазата в Газни се проваля. Командирът на съветското поделение, охраняващо обекта, мигновено отреагира на стрелбата — трета рота на афганистанския батальон продължаваше да води безполезна стрелба по несъществуващия враг, и там съветският капитан не можеше да оправи положението, но вкара собствените си хора в боя само за две изпълнени с напрежение минути. Афганистанците сега се изправиха пред един батальон редовна войска в пълна боеготовност, поддържана от тежки оръжия и укрита в бетонни бункери. Убийствен картечен огън спря вълната на атакуващите на двеста метра от позициите на съветските войски. Командирът на муджахидините и преминалият на тяхна страна майор се опитаха да увлекат хората с личния си пример в атака. Един свиреп боен вик отекна из техните вериги, но главатарят попадна право на трасиращите куршуми и пронизан от тях, бе отхвърлен встрани като детска играчка. Както често се случва с лошо обучените бойци, загубата на командира подрони настъпателния дух на щурмуващите. Мълвата за гибелта му се разнесе из редиците, преди още командирите на подразделенията да бъдат уведомени за това по радиото, и муджахидините тутакси започнаха да отстъпват, стреляйки с оръжията си в безпорядък. Командирът на съветския батальон разбра, че муджахидините са обърнати в бягство, но не се впусна да ги преследва. Той имаше хеликоптери за това.

Стрелеца осъзна, че става нещо страшно, когато руските миномети започнаха да изстрелват осветителни снаряди в друго направление. Един от вертолетите вече нанасяше ракетни удари по муджахидините и ги обстрелваше с картечен огън, но Стрелеца не можеше да го открие в нощното небе. После чу крясъците на своите другари — това не бяха яростните викове на атакуващи, а паническите вопли на отстъпващи. Стрелеца се съсредоточи и насочи своето внимание към оръжието си. Сега имаше нужда от неговата помощ повече откогато и да било. Той заповяда на Абдул да инсталира резервно устройство за насочване на още една пускова тръба. Младежът изпълни това поръчение за по-малко от минута.

— Ето! — показа Абдул. — Наляво.

— Виждам.

Поредица от линейни проблясъци разсече небето — един „Хайнд“ изстрелваше своите ракети въздух-земя. Стрелеца насочи пусковото устройство към мястото, откъдето излитаха ракетите, и чу в отговор писукането, показващо, че е постъпил сигнал — устройството за насочване бе открило целта. Той не можеше да определи разстоянието до руския хеликоптер — през нощта зрението греши повече, — но се налагаше да рискува. Стрелеца изчака, докато звукът стане напълно стабилен, и изстреля втори „Стингър“ през тази нощ.

Летецът на вертолета забеляза момента на пускането. Той висеше на стотина метра над осветителните ракети, които се спускаха с парашути, и щом видя проблясването, стремително се спусна надолу, скривайки се между тях. Маневрата се оказа успешна. Ракетата загуби целта и прелетя край вертолета на разстояние само тридесет метра. Пилотът незабавно разгърна хеликоптера и заповяда на стрелеца да пусне залп от десет ракети към предполагаемото място, откъдето бе излетял стингърът.

Стрелеца падна зад скалата, от която бе изстрелял ракетата. Ракетните снаряди от хеликоптера се взривиха на стотина метра от позицията му. Значи сега щеше да започне схватка един на един… а този летец се оказа изкусен противник. Стрелеца протегна ръка за второ пусково устройство. Той отдавна жадуваше да се сблъска с подобна ситуация.

Обаче когато погледна към небето — вертолетът бе изчезнал. Къде ли е той?

Пилотът профуча към подветрената страна с цел да използва вятъра, както го бяха учили, за да замаскира шума на витлото. После се свърза по радиото с командването на батальона и помоли да обстрелват този сектор с осветителни снаряди. Изпълниха молбата почти мигновено — руснаците желаеха да ликвидират колкото се може повече афганистански ракетчици. Докато вторият хеликоптер преследваше отстъпващите муджахидини, като ги обсипваше с картечен огън и ракети, летецът на този вертолет бе решил да се справи с ракетчика, който осигуряваше поддръжка на афганистанците с ракети земя-въздух. Въпреки опасността той копнееше за среща с него и го считаше за свой личен враг. Той се държеше на разстояние, превишаващо обхвата на точната стрелба със „Стингър“, и очакваше момента, когато осветителните ракети ще превърнат нощта в ден.

Стрелеца отново използваше устройството за насочване в търсене на вражеския вертолет. Този метод не беше твърде ефективен, но Стрелеца знаеше, че местонахождението на Ми-24 може лесно да се предскаже, ако се познава тактиката, която използваха руските летци. Два пъти успя да чуе писукането на търсача, но и в двата случая афганистанецът губеше хеликоптера, който се мяташе насам-натам, изменяше височината и маневрираше, мъчейки се да направи целта на ракетчика неосъществима. Това наистина е умел враг, помисли си Стрелеца, затова неговата гибел щеше да му донесе истинско удовлетворение. От небето се спускаха ярки осветителни ракети с парашути, но Стрелеца знаеше, че редуването на светлина с мрак няма да позволи да бъде открит, докато стои неподвижен.