Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Полковник Филитов завърши записките си в дневника. Както бе забелязал Бондаренко, неговите знания по военна техника бяха далече по-задълбочени, отколкото можеше да се предположи, съдейки по образованието му. Прекарал повече от четиридесет години във висшите ешелони на Министерството на отбраната, Михаил Семьонович научи много неща в най-различни области на военната техника — от костюмите за противохимическа защита до средствата за шифровани телекомуникации и… до лазерите. Тоест той невинаги вникваше в теоретическите въпроси, както му се искаше, но затова пък можеше да опише използваното оборудване не по-лошо от инженерите, които са го проектирали. Бяха му необходими четири часа, за да нанесе всичко това в своя дневник. Той трябваше сега да предаде тази информация на съответния адрес. Последствията можеха да бъдат прекалено ужасни.

Проблемът със системата за стратегическа отбрана се състоеше просто във факта, че нито една оръжейна система не е „нападателна“ или „отбранителна“ сама по себе си. Характерът на всяко оръжие, подобно на женската красота, зависи от това, с какви очи гледаш на него или в каква посока го насочваш, а през цялата човешка история успехът при воденето на бойните действия винаги се е решавал от съществуващото равновесие между нападателните и отбранителните елементи.

Съветската ядрена стратегия, мислеше Михаил Семьонович, беше къде по-разумна от западната. Руските стратези не смятаха ядрената война за немислима. Тях ги учеха на прагматичен подход: този проблем, въпреки че е сложен, все пак има своето решение, макар то да не е идеално. За разлика от много западни мислители те признаваха, че живеят в несъвършен свят. От времето на кубинската ракетна криза през 1962 година — събитие, в резултат на което загина човекът, завербувал Филитов (Олег Пенковски) — съветската стратегическа доктрина се основаваше на една проста фраза: „Ограничение на възможните загуби.“ Не ставаше въпрос да се унищожи врагът с помощта на ядреното оръжие. Не, при използването на ядреното оръжие въпросът стоеше по-скоро така: не бива да се унищожава толкова много, че да не остане нищо, за което могат да се водят преговори в етапа на „прекратяване на военните действия“. Умовете на съветската стратегическа концепция ги занимаваше една мисъл: да не се допусне врагът да унищожи Съветския съюз с ядрено оръжие. Загубили по двадесет милиона души в Първата 8 8 В Първата световна война загиват общо около 10 милиона души. — Б.пр. и във Втората световна война, руснаците са изживели достатъчно ужаси и повече не желаят такива изпитания.

Задачата не беше проста, обаче причината, поради която стана необходима, беше в еднаква степен политическа и техническа. Марксизмът-ленинизмът разглежда историята като процес: не прост наниз от събития, станали в миналото, а научен израз на социалната еволюция, която ще намери — трябва да намери — кулминацията си в общото признание от страна на цялото човечество, че марксизмът-ленинизмът е идеалното учение за преустройство на човешкото общество. По такъв начин убеденият комунист вярваше в окончателното тържество на своите идеи не по-малко твърдо, отколкото християнинът, евреинът или мюсюлманинът вярват в задгробния живот. И също както религиозните общности, които през различни исторически епохи убедително са демонстрирали готовност да разпространяват своята вяра с огън и меч, така и дългът на марксиста е да способства час по-скоро концепцията да се превърне в реалност.

Трудностите в решението на този проблем се състояха, разбира се, в това, че далеч не всички хора в света споделяха марксистко-ленинския възглед за историята. Комунистическата доктрина обясняваше, че съпротивата на империализма, капитализма, буржоазията и останалите представители от пантеона на враговете е предсказуема, докато тяхната тактика не може да се предвиди. Подобно на хазартен играч, предварително подготвил белязани карти, комунистите „знаеха“, че непременно ще победят, но също, както се случва в хазарта, в минути на отчаяние те неохотно признаваха, че късметът — или ако използваме научен термин, непредвидената случайност — може да измени ситуацията. В западните демокрации отсъстваше подходящият научен подход към решаването на световните проблеми и по тази причина на тях им липсва общият обединяващ дух, което прави поведението им непредсказуемо.

Именно по тази причина, повече от която и да било друга, Изтокът се боеше от Запада. Още от момента, когато Ленин взе властта в Русия — и я преименува в Съветски съюз, — комунистическото правителство харчеше милиарди за шпионаж в западните страни и главната цел на съветското разузнаване беше да предсказва поведението на западните страни.