Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Виждам движение — докладва стрелецът на вертолета. — В направление — десет часа.

— Не може да е там — отвърна пилотът. Той измести надясно лоста за управление хода на ротора и се плъзна хоризонтално, докато очите му се взираха надолу към повърхността на земята. Руснаците бяха успели да заловят няколко стингъра и бяха провели от тях една поредица изпитания, за да определят тяхната скорост, обсег на действие и чувствителност при насочване към целта. Летецът предполагаше, че се намира поне на триста метра извън радиуса на действие на ракетата и ако по него бе произведен изстрел, той щеше да използва траекторията на полета на „Стингър“, за да определи местонахождението на ракетчика, и щеше да успее да подходи към него още преди афганистанецът да се е подготвил за следващия изстрел.

— Приготви димна ракета! — заповяда Стрелеца.

Младежът имаше на разположение само една димна ракета. Тя представляваше малка пластмасова тръба с направляващи плоскости, приличаща повече на играчка. Тези ракети били създадени за обучение на летците от американските военновъздушни сили — за да им бъде създавано впечатление за реална бойна обстановка. Димната ракета струваше всичко на всичко шест долара и бе способна единствено да лети няколко секунди по относително права линия, оставяйки след себе си димна следа. Даваха ги на муджахидините само като средство да плашат съветските летци, когато не им достигат ракети земя-въздух, обаче Стрелеца беше намерил истинското им приложение. След като пробяга стотина метра настрана, Абдул инсталира ракетата върху едно съвсем просто пусково устройство, направено от стоманена тел. После той се върна при командира си, размотавайки тънък кабел, с помощта на който се извършваше изстрелването.

— Ей, руснако, къде си? — попита Стрелеца нощта.

— Нещо отпред мръдна, сигурен съм — каза стрелецът на борда на хеликоптера.

— Добре, да видим. — Пилотът включи своята система за управление на огъня и пусна две ракети. Те се взривиха далече, на два километра вдясно от позицията на Стрелеца.

— Пуск! — извика Стрелеца. Той засече мястото, откъдето бяха излетели ракетите, и насочи натам устройството. Търсачът на топлинни излъчвания тутакси записука.

Пилотът на Ми-24 настръхна, виждайки огнените езици на летящата ракета, ала още преди да е успял да изманеврира, стана ясно, че ракетата няма да го засегне. Тя бе пусната недалече от това място, където удариха неговите две ракети.

— Ето те къде си бил! — тържествуващо възкликна той. Мерачът веднага се зае да обсипва мястото на изстрелването с картечен огън.

Стрелеца видя потока от трасиращи куршуми, слушаше как те бият по камъните вдясно от него. Да, този летец си го биваше. Той за малко не попадна на целта, но откривайки огън, превърна себе си в идеална мишена. И афганистанецът не закъсня да пусне своя трети „Стингър“ в тази нощ.

— Вижте, ето ги, двама са! — извика мерачът по системата за вътрешна връзка.

Пилотът вече изпълняваше с вертолета акробатични номера, мятайки го във всички страни, ала този път не беше под прикритието на осветителните ракети. Стингърът попадна в едно от витлата на хеликоптера и се взриви. Летателният апарат рухна надолу като камък. Пилотът успя да забави падането, но ударът все пак се оказа силен. По някакво чудо не се подпали. Само след миг до прозореца на кабината се появиха въоръжени лица. Един от тях, който забеляза пилота, бе капитан от съветската армия.

— Какво става с вас, другарю?

— Гърбът ми… — застена пилотът.

Стрелеца вече бе изскочил от укритието и бягаше. През тази нощ той прекалено дълго се радваше на благосклонността на Аллаха. Двамата ракетчици изоставиха използваните ракетни тръби и сега се мъчеха да догонят отстъпващите партизани. Ако съветските войници бяха започнали да ги преследват, може би щяха да ги настигнат, обаче командирът на батальона задържа войниците си в укритията, а единственият оцелял вертолет кръжеше над авиобазата. След половин час Стрелеца узна, че главатарят е загинал. На разсъмване съветските самолети можеха да застигнат муджахидините в откритото пространство и се налагаше афганистанците колкото се може по-бързо да се скрият в планините. Но преди това трябваше да се свърши още една работа. Стрелеца взе със себе си Абдул и още трима партизани и те се отправиха към мястото на падането на сваления от тях самолет. За стингърите, които им доставяха американците, трябваше да се плаща — цената бе оглед на всеки свален самолет и откриване на снаряжение и материали, представляващи интерес за ЦРУ.