Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Филитов измърмори нещо в знак на съгласие.

— Познавам ги аз учените. Смятате ли, че те работят там като във военна организация?

— Не, другарю полковник, обаче Покришкин е намерил начин да удовлетвори техните нужди и да спечели доверието им. Там, на обекта, всички изпитват чувство… чувство, че изпълняват високоотговорна мисия. Такова нещо рядко се среща дори сред офицерите. Повярвайте ми, Михаил Семьонович, аз твърдя това след зряло обмисляне. Всички аспекти от тази програма ми направиха дълбоко впечатление. Мисля, че такава атмосфера цари и на обектите, свързани с космическата програма. Аз съм слушал за нея, но тъй като не съм бил на полигоните, трудно ми е да направя определени изводи.

— А самата система?

— „Ярка звезда“ още не е станала оръжие. Все още има трудности от техническо естество. Генерал Покришкин ги посочи и подробно обясни в какво се състоят те. В дадения момент това е само една експериментална програма, обаче те са постигнали огромен скок напред. След няколко години това ще бъде оръжие с колосална потенциална сила.

— Какви средства ще са им необходими?

— Трудно е да се определи дори приблизително. Средства ще трябват още много, но най-скъпо струващата част на програмата — фазата на изследванията и разработките — е вече завършена. Самите производствени разходи би трябвало да бъдат по-малки от това, което следва да се очаква — имам предвид производството на самото оръжие. Не съм в състояние да направя оценка на средствата, нужни за спомагателното оборудване, радиолокаторите и разузнавателните спътници. Във всеки случай това не влизаше в моята задача. — Още повече Бондаренко, както всички военни, се интересуваше от ефективността на въоръженията, а не от цената.

— А какво ще кажете за надеждността на системата?

— Има определени трудности, но те са преодолими. Лазерните устройства са сложна за поддържане апаратура. Но ако построим повече, отколкото са нужни за обекта, ще можем лесно да ги пускаме поред в действие при една добра програма за техническа поддръжка и винаги да имаме необходимото количество в бойна готовност. Да си кажа истината, именно такъв метод предложи главният инженер на проекта.

— Значи те са успели да решат проблема за мощността на изходния сигнал?

— В черновата ми всичко това е описано в общи линии. В окончателния вариант ще го направя по-подробно.

— Значи дори аз ще разбера? — усмихна се Филитов.

— Другарю полковник — сериозно отвърна Бондаренко, — знам, че се оправяте с техниката далеч по-добре, отколкото си давате вид. Теоретическата обосновка на увеличението на мощността на изходния сигнал е достатъчно проста. Много по-сложни са техническите и производствените детайли, но тях също ще можете да ги разберете, изхождайки от новата структура на лазерната кухина. Както се случи с първата атомна бомба — след като бяха разработени теоретическите основи, техническите подробности постепенно се развиваха и усъвършенстваха.

— Отлично. Ще успеете ли да представите отчета си утре?

— Да, другарю полковник.

— Днес ще прочета черновата. Донесете ми текста на вашия окончателен доклад и аз ще го проуча по време на почивката. През следващата седмица ще докладваме на министъра.

Наистина неведоми са пътищата на Аллаха, помисли си Стрелеца. Колкото и да му се искаше да свали съветски транспортен самолет, той трябваше да се върне в родния Газни на брега на реката. Бе изминала цяла седмица, откакто напусна Пакистан. Бурята, която бушува в продължение на няколко дни, принуди съветските самолети да останат на летищата си и затова той се придвижи много бързо. Стрелеца пристигна в базата на отряда с нови запаси от зенитни ракети и узна, че главатарят се готви да нападне съветското летище, разположено в околностите на града. Суровата зима беше трудна за всички и неверниците бяха поверили външната охрана на афганистански войници, които се подчиняваха на предателското правителство в Кабул. Руснаците не подозираха обаче, че майорът, командир на батальона, носещ охрана по външния периметър, е свързан с местните муджахидини. Когато настъпеше часът, афганистанските войници щяха да напуснат постовете си, за да дадат възможност на триста партизани да нападнат съветския лагер.

Щурмът трябваше да се проведе бързо и решително. Партизаните се разделиха на три роти — по сто муджахидини във всяка. И трите роти щяха да започнат едновременно атаката. Главатарят разбираше значението на тактическия резерв, но той разполагаше с прекалено малко хора, а фронтът се разтягаше на голямо разстояние. Налагаше се да рискува, ала той и неговите хора бяха рискували неведнъж от 1980 година насам. Ако отново трябваше да рискува, нима бе чак толкова важно. Както винаги, главатарят щеше да се намира на най-опасното място, а Стрелеца — рамо до рамо с него. Те щяха да се устремят към летището откъм подветрената страна. Руснаците щяха да се опитат да вдигнат своите апарати във въздуха, било, за да ги спасят или пък за да си осигурят въздушна поддръжка. Стрелеца огледа с бинокъл четирите хеликоптера Ми-24. Всички имаха пълен боен комплект ракети, които висяха под късите, сякаш отсечени крила. Муджахидините имаха само един миномет — те възнамеряваха да обстрелват с него вертолетите на земята. По тази причина Стрелеца щеше да се намира зад веригата на нападащите, за да осигурява поддръжка. Той не разполагаше с време за капани с димни ракети, но едва ли през нощта можеше да разчита на успех с тях.