Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

На следващия ден колата на посланика откара Райън на летище Шереметиево, където той се отправи с редовния полет на ПанАм-727 за Франкфурт. Беше му предоставен един билет за туристическа класа, но Райън доплати и полетя в първа. След три часа той се прехвърли на „Боинг-747“, принадлежащ също на компания „Панамерикан“, с който пристигна на летище „Дълес“ във Вашингтон. Той спа почти през цялото пътуване.

Бондаренко огледа кървавото бранно поле след битката. Афганистанците бяха оставили четиридесет и седем трупа, но явно загубите им бяха много по-големи. От лазерните установки на обекта бяха оцелели само две. Всички механични цехове бяха унищожени заедно с театъра и бекярското общежитие. Болницата почти не пострада и сега в нея се настаниха множество ранени. На Бондаренко много му провървя — той съумя да спаси три четвърти от учените и инженерите и почти всички членове на техните семейства. Тук вече бяха четирима генерали и всеки от тях похвали неговото мъжество и храброст, обещавайки ордени и повишение в звание, но той вече бе получил най-важната за него награда. Веднага щом пристигна подкреплението, Бондаренко се погрижи да бъде осигурена безопасността на всички останали живи. Сега той оглеждаше околността от покрива на жилищния блок.

— Ще се наложи здравата да се потрудим — чу се един глас. Полковникът, готвещ се да става генерал, се обърна.

— А, Морозов. Все пак ни останаха два лазера. Цеховете и лабораториите ще възстановим. След година, може би след година и половина, всичко ще бъде наред.

— Да, горе-долу — съгласи се младият инженер. — За изработването на новите огледала и тяхното компютърно осигуряване ще бъде нужно поне още толкова време. Другарю полковник, нашите хора ме помолиха да ви изкажа…

— Това е мое задължение. При това аз и себе си защитавах. Повече такова нещо няма да се случи. Още отсега тук се настанява един мотопехотен батальон. Вече се погрижих за това. До лятото тази инсталация ще бъде един от най-защитените обекти в Съветския съюз.

— Защитен? Какво означава това, другарю полковник?

— Сега това е моя работа. И ваша — добави Бондаренко. — Запомнихте ли?

Ортис ни най-малко не се изненада, че майорът се върна сам. Отчетът за сражението отне един час и отново няколко раници с оборудване бяха предадени на офицера от ЦРУ. Отрядът на Стрелеца съумя да си пробие път до страната си, но от почти двеста бойци, излезли от бежанския лагер, в първия ден на пролетта се завърнаха обратно по-малко от петдесет. Майорът незабавно се захвана да установява връзка с други отряди и престижът, завоюван от групата му при осъществяването на една толкова сложна и опасна операция, му позволи да води преговори със старите и по-могъщи командири като с равни. Не мина и една седмица, и той набра нови бойци, стремящи се да отмъстят на неверните, и численият състав на отряда му отново нарасна. Споразуменията, сключени между Стрелеца и Ортис, оставаха в сила.

— Отново ли тръгвате на бой? — попита офицерът от ЦРУ новия командир.

— Да, разбира се. Сега ние печелим победи на бойното поле — отговори майорът с висок дух и самоувереност, които бяха необясними дори за самия него.

Свечеряваше се. Ортис ги наблюдаваше как напускат лагера, движейки се един след друг, в индийска нишка от дребни и свирепи воини, намиращи се под ръководството на кадрови военен. Той се надяваше, че това ще им донесе успех.

Герасимов и Филитов повече никога не се срещнаха. Разпитът и отчетите се проточиха със седмици и се провеждаха в различни помещения. Филитов бе откаран в лагера Пиъри, щата Вирджиния, където се срещна с един очилат американски майор и разказа всичко, което му бе известно за постигнатия в Русия пробив в областта на лазерите. На стария полковник се стори странно, че този младеж толкова много се вълнуваше, узнавайки за неща, които той бе запомнил, но така и не бе разбрал напълно техния смисъл.

След това трябваше да обяснява подробности от своята втора кариера, която се бе развивала успоредно с първата. Едно цяло поколение от полеви офицери му гостуваше. Те обядваха, разхождаха се и често пиеха с него, което безпокоеше лекарите, но никой не бе в състояние да забрани това на КАРДИНАЛА. Жилището, в което живееше, бдително се охраняваше и даже в него бе установена подслушвателна апаратура. Техниците, които го подслушваха, много се удивляваха, че той понякога говореше насън.