Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Хамър Лийд — чу се един глас в слушалките на пилота. — Говори Тулбокс. Има заповед да подходите към целта и да я принудите да се върне обратно. Целта сега е от вас в направление на дванадесет часа, на същата височина, разстояние три хиляди метра.

— И сам го зная — измърмори пилотът. Той виждаше пътническия самолет на радиолокатора, но не можеше да го зърне визуално, а по радара не беше в състояние да определи достатъчно точно разстоянието, че да получи предупреждение за неминуемо сблъскване. Той трябваше също да мисли за летеца на подчинения му МиГ, висящ едва ли не до крилото на неговия изтребител.

— Остани назад — разпореди се пилотът, обръщайки се към помощника си. — Той леко увеличи притока на горивото и мъничко измести лоста за управление надясно. МиГ-25 беше тежък, не особено повратлив изтребител и не беше лесен за управление. Под всяко едно от крилата висеше двойка ракети въздух-въздух и за да спре аероплана, той трябваше само да… Вместо да ми заповядат какво да направя, помисли си той, дошло там някакво си магаре, офицер от КГБ, да ме инструктира…

Ето. Той не забеляза самия самолет, но видя как една звезда за миг изчезна. Аха! Летецът дръпна към себе си лоста за управление, издигна се на неколкостотин метра и — най-после! — видя боинга на фона на морската повърхност. Бавно и внимателно той се придвижи напред, докато не се озова в същата вертикална плоскост — на двеста метра над него.

— Виждам светлини отдясно на борда — съобщи вторият пилот. — Изтребител, но не знам какъв е.

— Ако вие бяхте на негово място, какво щяхте да направите? — попита Фон Айк.

— Бих потърсил политическо убежище или бих ни свалил…

Руският летец, седящ отзад на подвижното кресло, беше притегнат и нямаше никаква представа какво следва да направи. Той беше отрязан от радиоканала, по който се водеха разговорите, и имаше достъп само до системата за вътрешна връзка. Всъщност неговата задача се състоеше да говори на руски в случай на неизбежна авария. Москва изискваше от тях да върнат самолета назад. Не знаеше защо, но… но какво мога да направя? — помисли си той.

— Ето го, плъзга се към нас.

Стремейки се да действа колкото се може по-внимателно, пилотът на МиГ-а изманеврира наляво. Той искаше да застане над кабината на боинга и после, намалявайки бавно височината, да принуди американския самолет да се снижава. За една такава маневра се изискваше необикновено умение и на летеца не му оставаше друго, освен да се надява, че и американският пилот притежава подобно майсторство. Той се разположи над кабината, мъчеше се да види… но…

Изтребителят МиГ-25 е проектиран като прехващач и летецът, седейки в кабината си, имаше много ограничено поле на видимост. И ето че сега самолетът, над който той летеше, изчезна от полезрението му. Той погледна напред. Крайбрежието беше само на няколко километра пред него. Дори и да успееше да накара американския самолет да се снижи, това щеше да стане над Балтийско море. Летецът дръпна лоста за управление към себе си, набра височина и се разгърна надясно.

— Тулбокс, говори Хамър Лийд — докладва той. — Американският самолет не иска да измени курса си. Направих всичко каквото можах, но отказвам да тръгна на таран с боинга без ясна и категорична заповед.

Операторът наблюдаваше как на екрана на радиолокатора две светещи точки се сляха в една и беше тъй изумен, че сърцето му за малко не спря. Що за дяволска работа, каза си той. Не можем да го накараме да си промени курса и ако стане катастрофа, кого ще обвинят за това? Офицерът взе решение.

— Връщайте се в базата. Край на връзката.

— Скъпо ще платите за това! — обеща генералът от КГБ на военния авиодиспечер. Но сгреши.

— Слава богу — каза Фон Айк с чувство за облекчение, когато пресякоха крайбрежната линия, и тутакси извика при себе си старшия стюард. — Как се чувстват гостите в салона при опашката?

— Почти всички спят. Вчера трябва солидно да са гуляли. А кога ще оправят електричеството?

— Бордови инженер — каза пилотът, — тук питат за осветлението.

— Изглежда, че е излязъл от строя прекъсвачът. Струва ми се… да, аз го подмених.

Пилотът погледна през прозореца. Червената опознавателна светлина светеше в края на лявото крило. Възстанови се осветлението във всички салони с изключение на този при опашката. Като задминаха Вентспилс, те завиха наляво и поеха по курс две-пет-девет. Полковник Фон Айк дълбоко въздъхна. Два и половина часа до Шенън.