Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

В началото той се обърна назад по посока на кърмата. И видя „Гришата“ с мачтова светлина ниско на хоризонта. После погледна напред и извади джобното фенерче. Той насочи лъча право към приближаващата се гумена лодка и изчука буквата „Д“ по морзовата азбука.

— Светлина, погледнете, светлина! — възкликна Мария. Кларк се обърна, погледна напред и насочи лодката към светлината. После видя още нещо.

Патрулният катер, преследващ Кларк, се намираше на две мили от него, при това прожекторите му шареха на съвсем друго място. Капитанът се обърна на запад, за да хвърли поглед към другата цел. Манкузо смътно си спомняше, че гришите имат прожектори, но си бе позволил да пренебрегне този факт. А нима трябва да се вземат под внимание прожекторите, след като подводницата плава под водата. Необходимо е, напомни си Манкузо, ако тя е на повърхността. Фрегатата беше прекалено далеч, за да забележи подводната лодка, било с прожектори или без тях, но тази ситуация можеше бързо да се измени. Той наблюдаваше как лъчите от прожекторите на „Гришата“ обхождат морската повърхност и прекалено късно разбра, че фрегатата навярно вече е открила „Далас“ с радара си.

— Давай, Кларк, побързай, дявол да го вземе! — изкрещя Манкузо, надвиквайки шума от вълните и размахвайки фенерчето наляво и надясно. Следващите тридесет секунди сякаш се проточиха до безкрайност. И ето че гумената лодка се докосна до рубката.

— Помогнете на дамите — каза Кларк. Той притискаше гумената лодка към рубката на подводницата с помощта на двигателя. „Далас“ продължаваше да се движи, той трябваше да се движи, за да поддържа тази дълбочина, когато подводният кораб не е нито потопен, нито на повърхността. Първата от жените се движи като младо момиче, помисли си шкиперът, помагайки й да премине на мостика. Втората беше мокра и трепереше. Кларк се задържа за малко в лодката, като постави една малка кутия над мотора. Манкузо не можеше да разбере по какъв начин кутията се държи там устойчиво, но скоро се досети, че може би е намагнетизирана или е снабдена с прилепваща подложка.

— Спускайте се по стълбата — каза Манкузо на жените.

Кларк се качи на мостика и каза нещо, вероятно същото, само че на руски. Към Манкузо той се обърна на английски:

— До взрива остават пет минути.

Жените вече бяха почти слезли, Кларк ги последва и най-накрая тръгна Манкузо, след като хвърли прощален поглед към гумената лодка. Но последното, което видя, бе патрулният кораб на пристанището, държащ курс право към тях. Капитанът скочи долу и затвори след себе си тежкия люк. После натисна бутона за вътрешната връзка.

— Незабавно потапяне и потегляме.

Под тях се отвори долният люк и Манкузо чу командата на помощника:

— Дълбочина деветдесет фута, две трети мощност, завой наляво.

Един старшина посрещна дамите в подножието на шахтата, която слизаше от мостика. Всеки друг път щеше да го напуши смях. Кларк взе жените под ръка и ги поведе към тяхната каюта. Манкузо се запъти към командната рубка.

— Поемам командването — заяви той.

— Капитанът поема командването — повтори помощникът. — Радистът съобщава, че е засякъл разговори по радиото наблизо на УКВ, по всяка вероятност между „Гришата“ и патрулния катер.

— Рулеви, поемаме нов курс три-пет-нула. Трябва да се озовем под леда. Те, изглежда, знаят, че сме тук, или поне се досещат, че има нещо. Щурман, каква е обстановката на картата?

— Ще се наложи скоро да направим завой. На хиляда ярда оттук следват плитчини. Препоръчвам курс две-девет-едно. — Манкузо тутакси се разпореди за изменение на курса.

— Дълбочина осемдесет и пет фута, излизаме на равен кил — съобщи офицерът при дълбокомера. — Скорост осемнадесет възела. — Един рязък взрив даде да се разбере, че гумената лодка е унищожена.

— Добре, момчета, сега ни остава само едно — да изчезнем! — каза Манкузо на офицерите в центъра за управление на огъня. И изведнъж се чу един пронизителен звук, който им подсказа, че това няма да бъде лесно.

— Мостик, докладва Сонар. Подложени сме на активна хидролокация. Това е лъчът „Гриша“ — съобщи Джоунс, използвайки жаргонното название на руския хидролокатор. — Вероятно сме засечени.

— Трябва да минем под леда — забеляза щурманът.

— Разстоянието до целта?

— Съвсем малко под четири хиляди ярда — съобщи офицерът от групата за водене на огъня. — Втора и четвърта торпедна тръба са готови.

Проблемът обаче се състоеше в това, че те нямаха право да открият огън. „Далас“ се намираше в руски териториални води и дори ако „Гришата“ започне да стреля по тях, американската подводница не можеше да отвърне със същото — това нямаше да бъде акт на самоотбрана, а започване на открити военни действия. Под кила на подводния кораб имаше девет метра вода, а над бойната рубка — само шест, минус дебелината на леда.