Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Вдигнете перископа! — Този път Манкузо реши да използва по-мощния перископ, снабден с устройство, усилващо светлината. — Все още няма нищо. — Той завъртя уреда и погледна на запад. — Аха, виждам мачтова светлина на пеленг две-седем-нула…

— Това е нашият хидролокационен контакт — добави лейтенант Гудман без всякаква необходимост.

— Мостик вика Сонар, още ли нямате опознавателни данни?

— Не — отговори Джоунс, — получаваме отражателни сигнали от леда. Акустичните условия са много лоши. Знаем, че има дизелов двигател и два винта, но засега само това мога да кажа.

Манкузо включи телевизионната камера на перископа. За Рамиус бе достатъчно да хвърли само един поглед върху монитора.

— „Гриша“ — каза той.

Манкузо се обърна към групата за следене.

— Има ли разработено решение?

— Да — отвърна офицерът, отговарящ за воденето на огъня, — но то не е прекалено надеждно. Ледът силно пречи — добави той. Оръжейникът имаше предвид, че торпедото марка 45 при изстрелване близко до повърхността може да бъде объркано от плаващ лед. Той за миг се замисли. — Ако това е „Гриша“, как така не води радиолокационно наблюдение?

— Нов контакт! Мостик, докладва Сонар. Имаме нов контакт, пеленг нула-осем-шест, прилича на нашия приятел — чу се гласът на Джоунс. — До този пеленг има нещо друго, винт на високи обороти, определено имаме нещо съвсем ново, сър… пеленг нула-осем-три.

— Още два фута нагоре — заповяда Манкузо на боцмана. Перископът се вдигна нагоре. — Виждам го на хоризонта. На около три мили. Зад него се вижда светлина. — Капитанът бутна ръчката и перископът тутакси се плъзна надолу. — Тръгваме натам, бързо. Напред, две трети мощност.

— Напред, две трети мощност, разбрано. — Рулевият набра един номер и предаде заповедта в машинното отделение.

Щурманът, определяйки местоположението на приближаваща се лодка, отчиташе оставащите метри.

Кларк гледаше назад, към брега. Над водата сновеше един лъч на прожектор. Кой ли беше това? Той не знаеше дали местните полицаи разполагат с катер, но тук, в пристанището, трябваше да има поделение на пограничната охрана на КГБ, а тя притежаваше свой малък военноморски флот и свои малки ВВС. Но доколко бдителни бяха те в петък вечер. Навярно са по-бдителни, отколкото в онази нощ, когато немското момче реши да прелети до Москва… точно през този сектор, спомни си Кларк. В района явно не са забравили за този епизод и са постоянно нащрек… Къде си „Далас“? Той поднесе радиостанцията към устните си.

— Чичо Джо, говори Уили. Слънцето изгрява, а ние сме далеч от дома.

— Той казва, че е вече близо, господин капитан — докладва офицерът-свързочник.

— Щурман, какво ще кажете? — попита Манкузо.

— Скоростта според мен е петнадесет възела. Разстоянието между нас сега е четиристотин и петдесет метра.

— Напред, една трета мощност — изкомандва капитанът. — Вдигнете перископа.

Намазаната с масло стоманена тръба засъска и се плъзна нагоре.

— Капитане, прехванах радарен излъчвател — откъм кърмата пеленг две-шест-осем. Това е „Дон-2“ — каза техникът.

— Мостик, тук Сонар. Двата обекта увеличиха скоростта. Съдейки по оборотите, скоростта на „Гриша“ е двадесет възела и продължава да расте. Потвърждаваме, че целта е фрегата от тип „Гриша“. Източният контакт е все още неразпознат, явно с един винт, бензинов двигател вероятно, обороти на винта, съответстващи приблизително на двадесет възела.

— Разстояние около шест хиляди ярда — съобщиха от групата за управление на огъня.

— Сега започва забавната част — забеляза Манкузо. — Ето ги при мен. Пеленг — сега!

— Нула-девет-едно.

— Разстояние. — Манкузо натисна спусъка на лазерния далекомер.

— Шестстотин ярда.

— Браво, щурман. Решение за атаката срещу „Гриша“? — зададе той въпрос на групата за водене на огъня.

— Втора и четвърта тръба са готови за стрелба. Външните люкове са все още затворени, капитане.

— Нека да останат затворени. — Манкузо тръгна към долния люк на рубката. — Помощник, поемете командването. Аз сам ще взема участие при посрещането на пристигащите. Колкото по-бързо го направим, толкова по-добре.

— Стоп машини — разпореди се помощникът. Манкузо отвори долния люк и започна да се изкачва по стълбата за мостика. След него веднага затвориха долния люк. Той чуваше как вълните се разбиват в горната част на рубката. Манкузо развъртя колелото, което затяга люка, и с мъка повдигна тежкия стоманен капак. Усилията му веднага бяха възнаградени — в лицето го плисна леденостудената солена вода, миришеща на нефт, но капитанът не обърна внимание на това и стъпи на мостика.