Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Свършихме с тях — каза той, поднасяйки радиостанцията към устните си. Отговор не последва. — Чувате ли ме?

Стрелеца се притисна към стената близо до една полуотворена врата. В коридора стоеше руски войник. Време е. Стрелеца разтвори вратата с цевта на автомата и застреля руснака още преди да е успял да се обърне. Стрелеца с крясък даде команда и от стаята се изнизаха още пет човека, но двама бяха убити, още преди да са започнали да стрелят. Той обходи с очи целия коридор и видя само лумването на автоматичния огън и някакви неясни полускрити силуети на бойци.

Бондаренко, намиращ се на петдесет метра, мигновено отреагира на новата заплаха. Той гръмко извика, призовавайки войниците си да не напускат скривалищата, и после с убийствена точност се зае да разпознава и убива движещите се по коридора цели, възползвайки се от аварийното осветление. Коридорът в голяма степен наподобяваше стрелбище и полковникът успя с два къси реда да повали двама врагове. От стаята изскочи с вой трети — крещеше нещо неразбираемо и водеше непрекъснат огън. Бондаренко насочи автомата към безумеца, за своя изненада не сполучи, но нечии изстрели поразиха целта. Стрелбата не стихваше и грохотът на изстрелите оглушаваше всички. Тогава той видя, че с останал жив само един афганистанец. Пред очите на полковника паднаха още двама негови войници и изстрелите на последния афганистанец изкъртиха бетонни отломки от стената само на няколко сантиметра от лицето му. Те ужилиха бузата му и той се присви от внезапна болка. Полковникът се изтегли от огневата линия, нагласи автомата на автоматична стрелба и изскочи в коридора. Афганистанецът стоеше само на десет метра от него.

Мигът, когато и двамата вдигнаха оръжието си, се проточи и изглеждаше цяла вечност. Полковникът видя очите на неприятеля. Това беше младо лице, той ясно го виждаше, понеже афганистанецът стоеше точно под една лампичка на аварийното осветление. Яростта в очите му… неизразимата ненавист едва не накара Бондаренко да трепне. Но той беше преди всичко войник. Първият изстрел на афганистанеца мина покрай него. Редът на Бондаренко попадна точно в целта.

Стрелеца почувства шок, но не болка в гърдите, когато падна. Мозъкът му изпрати заповед на ръцете да насочат оръжието наляво, но те не се подчиниха и изпуснаха автомата. Той падна постепенно, отначало на колене, после по гръб и най-накрая се изтегна, забил очи в тавана. Сега всичко свърши. После руснакът се приближи до него. Той няма жестоко лице, помисли си Стрелеца. Това беше един враг, неверник, но не беше ли все пак човек. В очите му имаше любопитство. Той иска да знае кой съм аз. И Стрелеца му каза с последния си дъх:

— Аллах акбар! — Бог е велик!

Да, струва ми се, така е, мислено каза Бондаренко, обръщайки се към трупа. Тази фраза му беше добре известна. Значи вие сте дошли тук по тази причина. Той видя до мъртвото тяло една радиостанция. От нея започнаха да се чуват някакви звуци и полковникът се наведе над нея.

— Там ли си? — попита един непознат глас по радиото. Въпросът бе зададен на пущу, но отговорът последва на руски.

— Тук всичко свърши — каза Бондаренко.

За миг майорът погледна радиостанцията си, после извади една свирка и събра всички свои хора, които бяха останали живи. Ротата на Стрелеца знаеше как да се добере до сборния пункт, но сега най-важното беше да се завърнат у дома. Майорът преброи своите хора. Единадесет убити и шест ранени. С малко късмет той щеше да пресече границата, преди да е престанало да вали сняг. След пет минути хората му се заспускаха от върха.

— Да се провери районът — заповяда Бондаренко на шестимата останали живи войници. — Да се събере оръжието и да се раздаде. — Боят навярно е завършил, помисли той, но всичко ще приключи окончателно едва след като пристигне мотострелковият полк.

— Морозов!

Инженерът се появи след един момент.

— Слушам, другарю полковник.

— Горе има ли лекар?

— Да, няколко. Сега ще доведа един.

Полковникът усети, че се поти. В сградата все още беше топло. Той свали армейската радиостанция от гърба си и с изумление забеляза, че в нея има две дупки от куршуми — и още повече се изненада, като видя кръв върху един ремък. Той бе ранен и даже не бе забелязал. Сержантът се приближи до полковника и погледна раната.

— Това е само драскотина, другарю полковник, също като при моята на крака.

— Помогнете ми да си смъкна шинела. — Бондаренко издърпа от себе си дългия до под колената шинел. С дясната си ръка той сне ордена „Бойно червено знаме“ и го закачи на куртката на сержанта. — Вие заслужавате по-висока награда, сержант, но това е всичко, което мога да направя сега.