Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Головко все още се намираше там, макар че Ватутин бе напуснал, а празният фотьойл очакваше Райън. Анатолий зае мястото си зад Нармонов.

— Приятно е да се стоплиш на камината — каза Райън. — Благодаря ви, че ми позволихте да си промия раната.

— Головко каза, че ние не сме виновни за тази рана. Вярно ли е това?

Въпросът се стори странен на Джак, тъй като Головко превеждаше. Значи Андрей Илич говори английски?

— Да, сам паднах. С мен се отнасяха без всякакво насилие. — Само щяха да ме накарат за малко да се напикая от шубе, помисли Райън. За проклетия, това си е моя грешка.

Нармонов го погледна с интерес, преди отново да заговори.

— Нямах нужда от помощта ви.

— Не разбирам какво искате да кажете — излъга Райън.

— Вие наистина ли мислехте, че Герасимов ще успее да ме свали?

— Не знам какво имате предвид. Беше ми възложено да спася един от нашите агенти. За това трябваше да компрометираме председателя Герасимов. Наложи се само да хвърлим въдицата със съответната стръв.

— И да уловите съответната риба — забеляза Нармонов. Хуморът, който се забеляза в гласа му, не се отпечати на неговото лице. — И вашият агент беше полковник Филитов?

— Да. Вие го знаете.

— Току-що ми съобщиха.

Значи известно ви е, че Язов също е компрометиран. Доколко са успели да се приближат до поставената цел, другарю генерален секретар? Райън не го каза на глас. Беше възможно самият Нармонов да не знае отговора на този въпрос.

— Знаете ли защо е станал предател?

— Не. Запознаха ме само с тези въпроси, които имат отношение към същността на работата.

— И затова не ви е известно нищо за нападението на нашия обект „Ярка звезда“?

— Какво? — Джак бе поразен от това, което чу, и изненадата излезе наяве върху лицето му.

— Не ме правете на глупак, Райън. Това е оскърбително. Известно ви е името на нашия проект.

— Да, той е разположен на югоизток от Душанбе. Това го знам. Но не ми е известно за нападение над него.

— Така и предполагах. Не може да не знаете, че едно такова нападение е равносилно на обявяване на война — забеляза Нармонов.

— Преди няколко дни офицери от КГБ отвлякоха един наш учен, работещ в областта на Стратегическата отбранителна инициатива. Това бе осъществено по личната заповед на председателя Герасимов. Ученият се казва Алън Грегъри. Той е майор от американската армия. Успели са да го спасят.

— Не вярвам — отвърна Головко, преди да е превел. Това предизвика гримаса на раздразнение на лицето на Нармонов, но думите на Райън го смаяха.

— Един от вашите офицери е пленен. Той е жив. Това е истина, сър — увери Джак Нармонов.

Нармонов поклати глава, приближи се до камината и хвърли в огъня още едно дърво. После взе машата и го нагласи на съответното място.

— Това е безумие, разбирате ли — каза той, продължавайки да гледа към огнището. — Сега между нас се установи едно положение, което напълно задоволява и двете страни.

— Извинете ме, но не разбирам — забеляза Райън.

— В света се установи стабилност, нали така? И въпреки това вашата страна се стреми да измени създалото се положение и ни принуждава да предприемем аналогични мерки. — Фактът, че полигонът на противоракетната отбрана, разположен в Сари Шаган, действаше повече от тридесет години, в момента не се вземаше под внимание.

— Господин генерален секретар, ако смятате способността да превърнете всеки град, всеки дом в моята страна в огън — като този, който е пред вас…

— И в моята страна също, Райън — прекъсна го Нармонов.

— Да, също във вашата страна и в редица други. Вие сте в състояние да унищожите почти цялото население в моята страна, а ние можем да убием почти всеки човек във вашата — шестнадесет минути, дори по-малко, след като вдигнете телефонната слушалка или след като моят президент стори това. И как наричаме едно такова положение? Наричаме го „стабилност“.

— Да, Райън, това е стабилност — рече Нармонов.

— Не, ние използваме като техническа характеристика на подобна ситуация съкращението ГВИ — гарантирано взаимно изтребление. От лингвистична гледна точка това едва ли е съвсем удачно, затова пък е достатъчно точно. Съществуващата сега ситуация е безумна, напълно безумна, и фактът, че в нейното създаване са взели участие интелигентни хора, не променя нещата към по-добро.

— Но тя действа успешно, нали така?

— Защо трябва да считаме за стабилна една ситуация, при която неколкостотин милиона хора се намират на по-малко от един час от смъртта. Защо трябва да смятаме оръжието, способно да ги защити, за опасно? Не се ли обръща тук всичко с главата надолу?