Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Морозов и още няколко мъже изскочиха от общежитието веднага щом чуха тътнежите на експлозиите и изстрелите. По-голямата част от тях бяха изкарали военната си служба в армията, макар че самият той бе освободен от нея. Впрочем това не беше от особено значение — никой от тях нямаше представа какво следва да се направи. И изведнъж от тъмнината изтичаха петима войници. Те носеха униформи, а в ръцете си стискаха автомати.

— Бързо бягайте след нас! — каза сержантът. Внезапно отблизо се чуха изстрели на автоматично оръжие и двама войници паднаха — един загина, а вторият беше ранен, но той успя да се обърне и да пусне в тъмнината един дълъг ред. Там някъде, зад снежната завеса, се разнесе пронизителен писък, последван от викове. Морозов изтича вътре в сградата и каза на всички, които се намираха там, да бягат към изхода. Не стана нужда да бъдат убеждавани младите инженери.

— Нагоре, към върха на хълма — изкомандва сержантът. — Към жилищния блок. — Четиримата войници от КГБ, останали живи, поведоха инженерите, оглеждайки се наоколо в търсене на противник, но виждаха само проблясванията на изстрелите. Сега от всички страни летяха куршуми. Още един войник падна с предсмъртен стон, но сержантът успя да повали афганистанеца, който го бе убил. Когато последният инженер избяга от общежитието, сержантът и единственият останал жив войник вдигнаха автоматите на убитите и поведоха ранения си другар нагоре по планинския склон.

Това е прекалено голяма операция за осемдесет човека, със закъснение разбра Стрелеца. Твърде обширна територия трябваше да се обхване, имаше прекалено много сгради на нея, но наоколо живееха множество неверници и именно по тази причина той бе довел воините си тук. Пред очите му един от бойците взриви с противотанкова граната РПГ-7 някакъв автобус. Той се подпали, излезе от пътя и се затъркаля надолу по склона. Отвътре долетяха виковете на загиващите руснаци. Муджахидините нахлуха в сградите с взривни материали. Откривайки струговете, потънали в машинно масло, те заложиха зарядите под тях и успяха да избягат навън, преди да са загърмели взривовете и да е започнал пожарът. Стрелеца късно разбра в коя сграда се помещава казармата на охраната, сега това здание гореше и той поведе групата си, за да унищожи войниците, които вече бяха го напуснали. И закъсня. Една случайна мина прекъсна електрическия кабел, по който постъпваше енергия за осветлението на обекта, и сега хората му почти нищо не виждаха заради ослепителните проблясвания на собствените им автомати.

— Браво, сержант! — похвали полковник Бондаренко момчето. Той вече се бе разпоредил всички инженери да се качат на втория етаж. — Ще обкръжим този блок и ще го защитаваме. Ако се наложи да отстъпим, ще се изтеглим и ще заемем кръгова отбрана на първия етаж. Стените са от бетон. Ще издържат куршумите, а противотанковите гранати — това е друго нещо. Изпратете един човек вътре — нека да събере хората, преминали военна подготовка. Дайте им тези два автомата. Всеки път, когато някой от нашите хора излезе от строя, предавайте оръжието на някой, който умее да си служи с него. Аз сега ще дойда в сградата — може би там има все някой действащ телефон.

— В служебното помещение на първия етаж има радиотелефон — съобщи сержантът. — Тук има радиотелефони във всички сгради.

— Чудесно. Заемете кръгова отбрана, сержант. След две минути ще се върна. — Бондаренко се втурна към блока. Радиотелефонът висеше на стената и полковникът с облекчение забеляза, че апаратът е военен модел — захранван от собствена батерия. Бондаренко го откачи от куката и побягна навън.

Нападателите — кои ли са те? — помисли си той — бяха организирали лошо щурма на обекта. Първо, не успяха да унищожат казармата на охранителната рота преди началото на щурма; второ, не съумяха бързо да атакуват жилищния район на обекта. Сега нападащите се опитаха да изправят тази грешка, но се натъкнаха на отбранителна линия от граничари, залегнали в снега. Бондаренко знаеше, че това са само войници на КГБ, но те бяха преминали необходимата подготовка и разбираха, че тук, на планинския връх, няма място за отстъпление. Направи му добро впечатление младият сержант, който се оказа превъзходен командир. Момчето обикаляше около блока, сам не стреляше, но насърчаваше хората и им обясняваше какво трябва да правят. Полковникът включи радиостанцията.

— Внимание! Говори полковник Бондаренко, заместник-началникът на обекта „Ярка звезда“. Отблъскваме нападение, повтарям, „Ярка звезда“ отблъсква нападение. Моля всеки, който ме чува, да отговори незабавно.