Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Настаних ги на последната редица. Не мисля, че някой им е обърнал внимание при този шум от двигателите.

— Добре. Нека да остане така.

— Слушам. Казах на Фреди да заведе пасажерите в носовия салон. Кенефът при опашката не бачка, сър.

— Съжалявам — забеляза пилотът, — кажи им да вървят отпред, ако им се приходи.

— Разбрано, полковник.

— Седемдесет и пет минути — съобщи щурманът.

Господи, Райън. Дано не се случи нещо лошо, помисли пилотът.

— Трябваше да ви застрелям на място! — измърмори Головко.

Те седяха в колата на председателя на КГБ. Райън видя, че се намира в обкръжението на четирима разярени офицери от това ведомство. Най-вбесен от всички видимо беше този, който се намираше на предната седалка. Това е телохранителят на Герасимов, помисли си Райън, този, който е бил непрекъснато в компанията на председателя. Той изглеждаше необикновено силен физически и Райън беше доволен, че облегалката на креслото го отделя от телохранителя. Впрочем Джак имаше по-непосредствени проблеми. Той погледна Головко и реши, че трябва да се опита да го успокои.

— В този случай, Сергей, ще се разрази един невероятен международен скандал — спокойно каза Джак. Разговорите, които последваха, се водеха на руски. Той не разбираше за какво става дума, но тяхното емоционално съдържание беше красноречиво. Те просто не знаеха какво да предприемат. Това напълно устройваше Райън.

Кларк вървеше по една улица, на три пресечки от пристанището, когато най-после ги видя. Беше дванадесет часът без петнадесет минути. Слава богу, точно навреме, помисли си Кларк. В този район на града имаше ресторанти и за негово изумление дискотеки. Когато ги забеляза, те тъкмо излизаха от една дискотека. Две жени, облечени, както му бяха казали, и един мъж. Телохранителят. Само един, както се казваше в заповедта. Кларк беше приятно изненадан, че засега всичко вървеше в съответствие с плана. Той наброи на улицата десетки минувачи, някои от тях вървяха на групи и гръмко разговаряха, други се разхождаха спокойно по двойки, а мнозина залитаха от преливане. Днес е петъчна вечер и именно това правят хората по цял свят, помисли си Кларк. Той не изпускаше от поглед тримата, които го интересуваха, и постепенно се приближаваше към тях.

Телохранителят беше един истински професионалист. Той вървеше отдясно на жените и дясната му ръка през всичкото време беше свободна. Лекичко ги изпреварваше, но очите му непрестанно шареха наоколо. Кларк си оправи шала на врата и пъхна ръка в джоба, хващайки дръжката на пистолета. След като се увери, че с оръжието всичко е наред, той ускори крачка, за да ги настигне. Това не беше трудно. Жените се приближаваха до пресечката и вървяха, без да бързат. По-възрастната разглеждаше, както се стори на Кларк, града с интерес. Околните сгради изглеждаха стари, но в действителност не беше така. Втората световна война бе профучала през Талин на две помитащи вълни, оставяйки след себе си пустиня от обгорени камъни. Но този, който е имал право да взема решения, се разпоредил да се възстанови градът точно такъв, какъвто е бил по-рано. Затова той никак не приличаше на руските градове, които Кларк бе посетил. Той напомняше на Кларк Германия, макар че не му беше ясно защо. Това беше последната негова мисъл, нямаща пряко отношение към задачата тази вечер. Сега, намирайки се на десет метра от тях, той изглеждаше най-обикновен минувач, връщащ се към своя дом в студената февруарска нощ — с наведено лице, за да се скрие от пронизващия го вятър, и нахлупена на главата кожена шапка. Вече долавяше гласовете им — говореха на руски. Време е.

— Рускини ли сте? — попита удивено Кларк с акцента на московчанин. — Нима градът не е населен само от високомерните естонци?

— Това е един старинен и прекрасен град — упрекна го по-възрастната жена — и местните хора трябва да се уважават.

А сега се хващай за работа… каза си Кларк. Той вървеше със заплитащите се крачки на пиян човек.

— Извинете ме, госпожо. Желая ви приятна вечер — каза той, преминавайки край тях. Заобиколи жените и се сблъска с телохранителя. — Извинете, другарю… — Телохранителят си вдигна главата и видя дулото на един пистолет до самото си лице. — Обърнете се наляво и вървете право към тази уличка. Дръжте си ръцете тъй, че да мога да ги виждам, другарю.

Горкият негодник е толкова слисан, че почти ми идва да се засмея, помисли си Кларк и тутакси си припомни, че пред него стои превъзходно подготвен агент на КГБ с пистолет в джоба. Той сграбчи мъжа за яката на врата, държейки пистолета, насочен право срещу лицето му.