Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Да не говорим за това, че ни се удаде да се придвижим по-далече при изпитанието на нашата система — изтъкна Язов. — И…

— На американците това е известно — намеси се Герасимов. Той имаше предвид изпитанието, чийто ход американците бяха наблюдавали от борда на самолета „Кобра Бел“, но Язов не бе запознат, дори КГБ не знаеше по какъв начин американците са успели да следят провеждането на опитите. Известно беше едно: американците знаеха за тях. — Не забравяйте, че те също имат разузнавателни служби.

— Но те не споменаха нищо за това — каза Нармонов.

— Понякога американците предпочитат да запазват мълчание относно това, което им е станало известно. Те се оплакват от определени аспекти на нашата дейност, в областта на стратегическата отбрана, но съвсем не казват всичко, тъй като не желаят да издават методите си за получаването на информация — обясни Герасимов небрежно. — Не е изключено да са провели аналогични изпитания, макар че нямаме сведения за това. И американците умеят да пазят тайни. — Тосиг така и не успя да се сдобие с информация по този въпрос, помисли си Герасимов и се облегна на стола си, давайки възможност да се изкажат останалите.

— С други думи, и двете страни ще продължат дейностите си като по-рано — направи извод Нармонов.

— Ако не успеем да изтръгнем от тях отстъпки — каза министърът на външните работи. — Впрочем това е малко вероятно. Има ли някой измежду присъстващите на тази маса, който смята, че трябва да ограничим нашата програма, насочена към създаване на противоракетна отбрана? — Последва мълчание. — Тогава защо трябва да очакваме, че американците ще се съгласят на това?

— А какво ще стане, ако ни изпреварят? — рязко подхвърли Александров.

— Отличен въпрос, Михаил Петрович — веднага се възползва от предоставилата му се възможност Нармонов. — Защо успяват американците всеки път да ни изпреварят? — обърна се той към ръководителите на страната, събрали се в залата. — Не защото са вълшебници, а само по тази причина, че ние им даваме такава възможност, тъй като нашата икономика не функционира с достатъчна ефективност. Поради това на маршал Язов не достига въоръжението, от което има нужда нашата армия, поради това не достигат качествени стоки, които биха позволили да се повиши жизненият стандарт на нашия народ, и това ни лишава от възможността да гледаме на западните страни като на равни.

— Нашите оръжия ни правят равни! — възрази Александров.

— Но какво предимство можем да имаме, когато Западът е също добре въоръжен? Кой от вас е доволен само от това, че сме равни на Запада? Да, нашите ракети ни правят равни — съгласи се Нармонов, — но величието на една нация не се ограничава само до възможността да убива. Ако е съдено да победим Запада, то това няма да бъде сторено с ядрени бомби — освен ако не искате господари на земята да станат китайците. — Нармонов направи пауза. — Другари, ако ние действително искаме да удържим победа, трябва да съживим нашата икономика!

— Тя и така действа — забеляза Александров.

— Действа? Но как? Може ли някой да ми обясни това? — попита Ванеев и въпросът му нажежи атмосферата в залата.

В течение на няколко минути дискусията протичаше много оживено и после се превърна в обмен на мнения, както е прието в Политбюро. Нармонов се възползва от това, за да оцени силата на опозицията. Според него фракцията, поддържаща реформите, леко вземаше превес. Ванеев все още не бе показал ясно чия страна ще вземе — Александров разчиташе Ванеев до последния момент да се преструва, че поддържа генералния секретар. А Язов все още беше в лагера на Нармонов. Генералният секретар се възползва от заседанието, за да смекчи политическите аспекти на икономическите проблеми, с които се сблъсква страната. Той обоснова нуждата от провеждане на реформи като средство за укрепване на военната мощ на страната — това беше, разбира се, напълно вярно и фракцията на Александров не можеше да го отрече. Нармонов смяташе, че с поемане на инициатива ще бъде в състояние още веднъж да оцени опозицията, а откритото обсъждане на този проблем в психологически план ще накара противника да се отбранява — поне временно. Ето на това можеше да се надява за момента. Само един ден още да удържа, и ще се преборя, каза си Нармонов. След подписването на договора за ограничаване на стратегическите въоръжения неговата власт на тази маса щеше да нарасне още повече. Това ще се хареса на народа, помисли си той, за първи път в историята на съветската държава мнението на народа започва да се взема под внимание. Веднъж да се вземат решения какви оръжия подлежат на унищожаване и да се съгласува график, ще стане известно колко средства ще могат да се отделят за други цели. Нармонов щеше да ръководи тази дискусия, седейки на председателския стол, и щеше да съумее да използва проблема за допълнителните средства като инструмент за укрепването на своето влияние в Политбюро, чиито членове ще си съперничат един на друг относно финансирането на интересуващите ги проекти. Александров нямаше да може да се намесва в тази дискусия, тъй като неговата сила се базираше на идеологията и нямаше отношение към икономиката. И изведнъж на Нармонов му хрумна мисълта, че действително може би ще удържи победа. При поддръжката на министъра на отбраната и с помощта на Ванеев щеше да спечели битката, като сломи всемогъществото на КГБ и го подчини на своята воля, а после щеше да изкара Александров от Политбюро и да го изпрати в заслужена почивка. Трябваше само да избере момента за нанасяне на решаващия удар. На първо време беше необходимо да се подпише договорът за съкращаване на въоръженията и Нармонов с готовност приемаше да прави малки отстъпки с оглед да си укрепи положението вътре в страната. Това щеше да удиви Запада, но щеше да дойде време, когато Западът ще бъде още по-изненадан, виждайки как разцъфтява една жизнена конкурентоспособна икономика. Но сега Нармонов трябваше да мисли преди всичко за политическото си оцеляване. След това щеше да дойде ред на задачата да се вдъхне нов живот на задъхващата се икономика. Имаше още една цел, останала неизменна в продължение на живота на три поколения, макар че всеки път Западът изнамираше нови начини да не й обръща внимание. Очите на Нармонов не бяха устремени към нея и все пак тя съществуваше.