Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Последно заседание, помисли си Райън. Слава богу. Той отново започна да нервничи. Джак не виждаше причини, поради които планът можеше да се провали — странното беше само това, че той не знаеше какво ще стане със семейството на Герасимов. Принципът „да се знае само това, което е нужно за работата“ отново бе надигнал досадната си глава и повлиял за взетото решение, обаче начинът за извеждане на КАРДИНАЛА и Герасимов от СССР беше толкова смайващо прост, че сам Джак никога не би се сетил да го предложи. Авторът на тази част от плана беше Ритър и той доказа, че — макар и да го смятаха за свадлив, стар кучи син — има превъзходно въображение.

Този път руснаците първи взеха думата и пет минути след започване на изказванията бе направено предложение относно срока за оповестяване на внезапните инспекции на място. Джак щеше да предпочете нулев срок, но беше неразумно да се настоява за това. Не беше необходимо да се оглеждат отвътре птиците, колкото и желано да бе това, а би било достатъчно да се преброят пусковите установки и бойните глави и всяко време за оповестяване, по-малко от десет часа, позволяваше решаването на тази задача — особено ако пътуванията на инспекционните групи бъдат съгласувани с полетите на разузнавателни спътници, чиито обективи можеха да открият всеки опит за измама. В началото руснаците предложиха десет часа като оптимален срок. Ърнест Алън на свой ред предложи три часа. След два часа позициите се сближиха съответно на седем и пет. След нови двучасови спорове американците, за всеобща изненада, назоваха цифрата шест и шефът на руската делегация кимна в знак на съгласие. Ръководителите на делегациите станаха и през масата си стиснаха ръцете. Джак беше доволен, че сделката най-сетне се осъществи, макар че на него лично му се искаше да е пет часа. В края на краищата той и Головко се бяха спрели на четири часа, нали така?

Четири и половина часа само за да се договорят за една проклета цифра, помисли си Джак. И при това май срокът е рекордно кратък. Ръкостискането се придружаваше от аплодисменти. Всички се надигнаха от местата си, Джак стана на свой ред и се отправи към тоалетната. След няколко минути той се върна в залата. Там вече го чакаше Головко.

— Този път вашите хора лесно се съгласиха — каза офицерът от КГБ.

— Струва ми се, имате късмет, че това не е моя работа — каза Джак. — Загубихме дяволски много време за решаването на такива незначителни въпроси.

— Наистина ли ги считате за незначителни?

— В мащабите на вселената… е, имат значение, но не прекалено голямо. За мен е важно, че сега можем да си тръгнем за дома — забеляза Джак и от гласа му се изплъзна нотка на неувереност. Не всичко е свършило.

— Вие действително ли чакате с нетърпение да отлетите? — попита Головко.

— Е, не чак с нетърпение, но все пак… — Този път не полетът е това, което ме кара да нервнича, приятелю, помисли си той.

Екипажът на самолета се бе настанил в хотел „Украйна“ до река Москва; живееха по двама в огромни стаи, правеха покупки във валутния магазин „Сувенири“ и изобщо се стремяха да видят колкото се може повече неща, но не забравяха да охраняват своя „Боинг“. И ето сега уредиха сметката в хотела, качиха се на един туристически автобус, предназначен за петдесет пътници, и потеглиха за аерогарата. Първо пресякоха реката, после поеха на изток по проспект „Калинин“ и пристигнаха там след половинчасово пътуване по почти пустите улици.

Когато полковник Фон Айк се приближи към боинга, наземният екип по обслужването и поддръжката на самолетите на „Бритиш Еъруейс“ завършваше зареждането на самолета с гориво под бдителния поглед на механика — главния сержант, който „притежаваше“ самолета и капитана и заемаше мястото на втория пилот в дясното кресло на VC-137. Членовете на екипажа преминаха през контролно-пропускателния пункт, където офицерите от КГБ внимателно им свериха лицата със снимките на документите. След завършване на проверката членовете на екипажа се качиха на самолета, оставиха багажа си и започнаха да подготвят преобразения „Боинг-707“ за полет през океана към военновъздушната база Андрюс. Пилотът събра в кабината пет членове на екипажа и под прикритието на един свирещ магнетофон ги осведоми, че довечера им предстои да вършат малко по-различни неща.

— Господи, сър! — възкликна главният механик, след като изслушаха обясненията на полковника. — И вие наричате това „малко по-различни“?