Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Що за живот ще бъде това, ако няма поне малко емоции? — отвърна Фон Айк. — Всички разбраха ли задълженията си? — Той обгърна с поглед присъстващите. Другите кимнаха. — Тогава хващайте се за работа, момчета. — Пилотът и вторият пилот взеха списъка на операциите, провеждани при подготовка за полет, и заедно с механика се спуснаха надолу. Добре би било час по-скоро да се завърнем всички вкъщи — такова беше единодушното мнение, — стига само да можем да отлепим гумите от бетонната настилка. Сибирски студ, забеляза механикът. Облечени в бели маскировъчни халати, с които се снабдяват военните летци, с топли ръкавици на ръцете, те обходиха огромния самолет, без да бързат. Осемдесет и девета военнотранспортна авиоескадрила се гордееше с факта, че превозваше „важни особи“ по целия свят, без да е допуснала нито една авария. Тя бе успяла да постигне такъв завиден успех благодарение на безкомпромисната проверка на всеки детайл от самолета. Вглъбен в мисли, Фон Айк си зададе въпроса дали не е съдено седемстотинте хиляди часа безаварийно летателно време да приключат тази вечер.

Райън си бе стегнал багажа. Щяха да тръгнат за аерогарата направо от прощалния прием. Той реши още веднъж да се обръсне и да си измие зъбите, преди да сложи тоалетните принадлежности в един от джобовете на куфара, побиращ два костюма. Джак бе облякъл един от английските си костюми, почти топъл за тукашния климат, но си обеща, че ако някога му се случи да дойде отново в Москва през зимата, непременно ще си вземе дълги чорапи. Тъкмо се канеше да тръгва, и някой почука на вратата. Беше Тони Кандела.

— Е, желая ти приятно пътуване.

— Да се надяваме — засмя се Райън.

— Да ти помогна за багажа? — Кандела хвана куфара и на Джак му остана да вземе само дипломатическото куфарче. Отправиха се към асансьора, който ги изкачи от седмия на деветия етаж и там изчакаха друг асансьор, за да се спуснат надолу.

— Кой ли е проектирал тази сграда?

— Очевидно е притежавал необикновено чувство за хумор — отговори Кандела. — Затова са възложили на същото момче проектирането и строителството на новата сграда на посолството. — Райън и Кандела се разсмяха. Историята със строителството на новото здание на американското посолство в Москва беше достойна за холивудски филм на ужасите. В стените на тази сграда бяха вградили толкова много електроника за подслушване, че бе способна да захрани мощен компютър. След една минута асансьорът дойде и се спуснаха във фоайето. Кандела предаде на Райън куфара.

— На добър час — пожела той и се отдалечи.

Джак се приближи към мястото, където чакаха автомобилите, и пъхна куфара си в един отворен багажник. Вечерното небе беше ясно и обсипано с едри звезди, а в северната му част се забелязваше северното сияние. Джак бе чувал, че това природно явление понякога се наблюдава и в Москва, но за първи път го виждаше.

След десет минути шествието от коли потегли и се насочи на юг, към Министерството на външните работи, повтаряйки маршрута, от който на Райън едва не му се въртеше свят и който с нищо не подобряваше неговите слаби познания за града, населен с осем милиона жители. Един след друг автомобилите се наредиха в малък полукръг и излизащите от тях гости бяха въведени в сградата. Този прием не беше тъй разкошен като предишния, състоял се в Кремъл, но и резултатите от преговорите бяха по-скромни. Следващият кръг от преговорите се очакваше да бъде особено напрегнат, защото датата, определена за среща на върха, наближаваше, но затова пък той щеше да се състои във Вашингтон. В залата вече ги очакваха репортерите, предимно вестникари, но се виждаха и няколко телевизионни камери. Едва успял да предаде балтона си на гардероба, Джак видя как един репортер се приближава към него.

— Доктор Райън?

— Да. — Той се обърна.

— Майк Пастър от „Вашингтон пост“. Във Вашингтон е съобщено, че вашите затруднения с Комисията по борсовите операции и ценните книжа са уредени.

— Господи, приятно е да се говори за нещо друго освен за проблемите на разоръжаването — ей така за разнообразие — разсмя се Джак. — Аз и по-рано казах, че не съм извършил нищо незаконно. Мисля, че тези мижитурки — само не ме цитирайте, — тези хора най-после са разбрали къде е истината. Слава богу. Хич не ми се искаше да наемам адвокат.

— Носят се слухове, че ЦРУ е замесено… — Но Райън тутакси прекъсна репортера.

— Вижте какво ви предлагам — каза той. — Съобщете в редакцията на вестника, че ако ми дадат два дена да се откъсна от тази работа тук, ще им покажа всичко, което съм правил: аз извършвам сделките си с помощта на компютър и пазя дискети от всичко. Задоволява ли ви?