Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Клементий, ти имаш ли представа какво става тук?

— Не, сега всичко се обърка. Предполагах, че председателят се стреми да укрепи политическото си положение, но срещата с офицера от ЦРУ… кажи, сигурен ли си в това?

— Аз сам организирах тези срещи — повтори Головко. — Първата била уговорена още преди пристигането на американците в Москва и аз се занимавах само с подробностите. После Райън поиска втора среща. Той ми предаде бележка — с умението на новак, обучаващ се в школата на КГБ. Те се срещаха вчера сутринта в кинотеатър „Барикадна“, вече ти казах за това. Клементий, става нещо много странно.

— Да, и на мен ми се струва така. Но ние нямаме никакви доказателства.

— Какво искаш да кажеш?

— Сергей, моята професия е разследването. Ние имаме само откъслечни сведения, които могат да имат много просто обяснение. Нищо не нанася такава вреда на разработката като опита да се действа прекалено бързо. Преди да пристъпим към работа, трябва да съберем всичко, с което разполагаме, в едно цяло и да го анализираме. После ще отидем при моя началник и той може да разреши по-нататъшните действия. Мислиш ли, че двама полковници могат да започнат едно такова разследване, без да са получили парафа от по-горното началство? Трябва да ми напишеш всичко, което знаеш, и да ми го донесеш. Колко време ще ти трябва?

— Налага се да присъствам на преговорите в… — той погледна часовника си — след два часа. Сесията ще продължи до четири часа, после ще има прием. Американците излитат в десет вечерта.

— Не би ли могъл да пропуснеш приема?

— Ще бъде неловко, но се налага.

— Тогава заповядай в кабинета в шестнадесет часа и тридесет минути — каза Ватутин официално. Головко, който беше старши по трудов стаж с една година, се усмихна за първи път.

— Вашата заповед, другарю полковник, ще бъде изпълнена.

— Маршал Язов, каква е позицията на министерството? — попита Нармонов.

— Не по-малко от шест часа — каза министърът на отбраната. — През това време ще съумеем да скрием най-секретните прибори и снаряжения. Както ви е известно, ние бихме предпочели нашите обекти изобщо да не се подлагат на инспекция, макар че оглеждането на американските бази дава определено преимущество от гледна точка на получаването на разузнавателни материали.

Министърът на външните работи кимна.

— Американците ще поискат по-кратък срок, но струва ми се, че ще можем да се договорим за шест часа.

— Аз не съм съгласен. — Главите на членовете на Политбюро се обърнаха към стола, където седеше Александров. Лицето на главния идеолог бе почервеняло от гняв. — Не стига че се съгласихме да съкратим нашите арсенали, но да позволим на американците да разглеждат военните ни заводи, да душат тайните ни, това е истинско безумие!

— Михаил Петрович, ние вече обсъждахме това — забеляза генералният секретар търпеливо. — Кой още желае да се изкаже? — Нармонов обгърна с поглед седящите на масата. Всички кимнаха, съгласявайки се с него. Генералният секретар зачеркна точката от дневния ред в бележника си и се обърна към министъра на външните работи:

— Шест часа, не по-малко.

Министърът на външните работи прошепна инструкцията на ухото на помощника си, който веднага излезе от стаята, за да съобщи за взетото решение на шефа на делегацията, преговаряща с американците. После се наведе напред.

— Сега ни остана само един въпрос: какви видове въоръжения ще бъдат унищожени. Разбира се, това е най-сложният въпрос. За неговото решаване ще бъде нужно още едно съвещание, при това продължително.

— Планирали сме срещата на върха да се проведе след три месеца — напомни Нармонов.

— Да. Дотогава въпросът трябва да бъде решен. Предварителното обсъждане не срещна някакви сериозни възражения.

— А какво ще кажете за американската отбранителна система? — попита Александров. — Как вървят нещата в това направление? — Отново главите се обърнаха, но този път към председателя на КГБ.

— Продължаваме да работим за проникване в американската програма „Чайният клипер“. Както ви е известно, тази програма много напомня на нашия проект „Ярка звезда“, макар да има сведения, че в най-важните аспекти на тази област ние сме изпреварили американците — каза Герасимов, без да отделя очите си от бележника.

— Ние съкращаваме нашите ракетни въоръжения два пъти, докато американците разработват средства да поразяват нашите ракети — измърмори Александров.

— Те също съкращават своите ракетни системи два пъти, а ние разработваме способи за унищожаване на техните ракети — забеляза Нармонов. — Михаил Петрович, занимаваме се с този проблем повече от тридесет години и вложихме в противоракетната отбрана много повече сили и средства, отколкото те.