Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Длъжен си да напишеш рапорт и да го изпратиш във Второ главно управление, разбира се.

Головко едва не се задави със закуската си.

— Блестяща идея. И веднага след това трябва да си прережа гърлото с бръснач, за да избавя всички от досадата да ме разпитват, та да спестя време. Някои хора са извън подозрение — или притежават такава власт, че никой не се решава да ги подозира.

— Сергей, ако разбрах нещо през последните няколко седмици, то е, че такова понятие като „извън подозрение“ не съществува. Ние се занимавахме с разработката на един предател, заемал толкова висок пост в Министерството на отбраната… няма да повярваш. Самият аз не вярвам. — Ватутин даде знак на сервитьора да донесе още един чайник. Настъпи пауза и Головко имаше възможност да помисли. Той познаваше много добре това министерство, тъй като участваше в преговорите по ограничаване на стратегическите въоръжения. Кой можеше да бъде този човек? В Министерството на отбраната нямаше чак толкова хора, които КГБ не е в състояние да подозира, при това КГБ винаги се отнасяше с най-голямо подозрение към това министерство. Но…

— Филитов ли?

Ватутин побледня и тутакси допусна грешка:

— От кого узна това?

— Господи, миналата година той ме инструктира относно ракетите със среден обсег. Чух, че се е разболял. Кажи ми, не се ли шегуваш?

— С тези неща шеги не бива. Нямам право да се впускам в подробности и те моля това да не излиза извън тази маса, но… Да, Филитов е работил за… другата страна. Той напълно си призна и първата фаза на следствието е завършена.

— Но той знае всичко! Трябва незабавно да съобщим за това на делегацията, която води преговорите. Това изменя цялата основа на тези разговори.

Ватутин не се бе замислял за това — в неговите задължения не влизаше вземането на политически решения. Може би Головко беше прав в оценката на случилото се, но правилата си бяха правила.

— Засега тази информация е абсолютно секретна, Сергей Николаевич, не го забравяй.

— Разграничаването на сферите за достъп до информацията може да работи в наша полза, а така също и против нас — напомни му Головко, обмисляйки дали следва да бъдат предупредени участниците в преговорите.

— Вярно — съгласи се Ватутин.

— Кога е извършен арестът? — попита Головко. Ватутин отговори. „Точно когато трябва!“… Головко въздъхна и изхвърли от главата си мислите за преговорите. — Председателят се среща със старши офицер от ЦРУ поне два пъти…

— Кога и с кого?

— В неделя вечерта и вчера сутринта. Името на служителя от ЦРУ е Райън. В американската делегация той заема същото положение като моето в съветската, но той с разузнавач, а не е полеви офицер, какъвто аз бях някога. На теб това говори ли ти нещо?

— Сигурен ли си, че той не е полеви офицер?

— Абсолютно. Мога да ти кажа дори в коя стая работи. Тук не може да има никакво съмнение. Той е аналитик, и то един от най-добрите, работи само на бюро. Той е специален помощник на заместник-директора на ЦРУ по разузнаването, преди това е работил в група, осъществяваща връзка на високо ниво в Лондон. Никога не е действал в полеви условия.

Ватутин си допи чая, наля втора чаша и после намаза една филия с масло. Той имаше отлична възможност да отложи отговора на този въпрос, но…

— Засега всичко, което имаме налице, е една необичайна активност. Може би това, с което се занимава председателят, е толкова секретно…

— Да, или се опитва да създаде такова впечатление — забеляза Головко.

— Макар че си служител от Първо главно управление, твоят начин на мислене е като нашия, Сергей. Много добре. При обикновени обстоятелства един такъв случай не обикновен, знаеш какво искам да кажа — ние събираме сведенията и ги предаваме на началника на Второ главно управление. Председателят има телохранители. Те ще бъдат разпитани поотделно. Но трябва да се действа крайно внимателно. Към кого трябва да се обърне моят началник? — зададе риторичния въпрос Ватутин. — Към някой член на Политбюро, предполагам, или може би към секретаря на Централния комитет, но случаят с Филитов се разследва в обстановка на крайна секретност. Струва ми се, че може би председателят възнамерява да го използва за политически шантаж против министъра на отбраната и Ванеев…

— Против кого?

— Дъщерята на Ванеев е действала като шпионка в полза на Запада, като куриер, ако трябва да уточня. Ние я пречупихме и…

— Но защо не стана известно това?

— По заповед на председателя тя се върна на старата работа — отговори Ватутин.