Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Председателят е зает — забеляза Ватутин.

— А ние не сме ли? — подхвърли Головко, затваряйки вратата. — Стори ми се, че иска да поговори с мен. Аз пристигнах тук в четири часа сутринта, за да напиша този проклет доклад! Е, ще отида да закуся. Как вървят нещата във Второ главно, Клементий Владимирович?

— Заети сме от сутрин до вечер. Народът не ни плаща за безделие. — Ватутин също бе пристигнал много рано, за да оформи отчета, и при споменаването за закуска стомахът му се сви конвулсивно и закъркори.

— Вие навярно също сте изгладнели. Да хапнем заедно.

Ватутин кимна и двамата полковници се отправиха към стола. За старши офицери — от полковник нагоре — имаше отделна зала, където ги обслужваха сервитьори в бяло. Залата никога не пустееше. КГБ работеше денонощно, а необичайните работни часове водеха до хаотично посещение на столовата. Освен това храната тук беше добра, особено в залата за старши офицери. Там цареше тишина. Всякакви разговори, дори за футбола, се водеха шепнешком.

— Нима не сте в състава на делегацията за преговорите по съкращаването на въоръженията? — попита Ватутин, като отпи глътка чай.

— Да, включен съм. Наглеждам дипломатите. Американците смятат, че съм от ГРУ — усмихна се Головко, повдигайки удивено веждите си — отчасти, за да се надсмее над американците, също така, за да покаже колко важна е неговата легенда.

— Наистина ли? — учуди се Ватутин. — Струваше ми се, че те са информирани по-добре — поне… — Той вдигна рамене, с което искаше да покаже, че няма право да продължи. Аз също имам тайни, които не мога да обсъждам със странични лица, Сергей Николаевич, каза си той.

— Мисля, че председателят е зает на предстоящото заседание на Политбюро. Носят се слухове…

— Той още не е готов за това — прекъсна го Ватутин със спокойната увереност на човек, посветен в дворцовите тайни.

— Сигурен ли сте?

— Напълно.

— Вие на коя страна сте? — попита Головко.

— А вие на чия сте? — отвърна му Ватутин. Двамата си размениха усмивки, но тутакси Головко стана сериозен.

— Нармонов има нужда от възможност да се прояви. Споразумението за ограничаване на въоръженията — ако дипломатите някога го доведат до успешен край — ще повлияе благоприятно на неговия авторитет.

— Действително ли смятате така? — Ватутин нямаше предвид изхода от преговорите.

— Да, разбира се. Наложи ми се да стана експерт по оръжията, които притежават и двете страни. Знам какво имат те, известно ми е какво имаме ние. И двете страни достатъчно са се презапасили. След като човек е мъртъв, няма смисъл да стреляш в него още няколко пъти. Съществуват по-добри начини за харчене на пари. Има неща, които трябва да се променят.

— Би трябвало да бъдете по-внимателен, като говорите за това — предупреди го Ватутин. Според него Головко прекалено често пътуваше в чужбина. Той бе посещавал Запада, а много офицери от КГБ, след като се завръщаха оттам, започваха да задават въпроси: не може ли Съветският съюз да направи това, не може ли да направи онова… Ватутин усещаше инстинктивно, че те са прави, но по природа беше много по-предпазлив. При това той беше служител на ВГУ, в чиито задължения влизаше задачата да се търсят нарушения и опасни постъпки, докато Головко, принадлежащ към Първо главно управление — външното разузнаване, — търсеше благоприятни възможности.

— Но нима не сме ние стражите? Ако ние не можем да говорим за това, тогава кой? — попита Головко и веднага добави, за да създаде правилно впечатление: — Предпазливо, разбира се, винаги под ръководството на партията — но сега дори партията се стреми към промени. — В това отношение нямаше разногласия между тях. Всеки съветски вестник се обявяваше за нов подход и всеки призив трябваше предварително да е получил височайшето одобрение на някого, в чиято политическа и идеологическа чистота никой не се съмняваше. И двамата знаеха, че партията никога не греши, но в последно време нейният колективен мироглед наистина се бе изменил чувствително.

— Жалко, че партията не разбира необходимостта на своите стражи да си починат. Уморените хора грешат, Сергей Николаевич.

След като съзерцава известно време яйцата си, Головко произнесе с още по-тих, почти недоловим глас:

— Клементий Владимирович, да предположим за миг, че ми е известно как един старши офицер от КГБ се среща със старши офицер от ЦРУ.

— Какво означава това? Колко е старши?

— Заемащ по-висока длъжност от началник на управление — отговори Головко, давайки възможност на Ватутин безпогрешно да разбере за кого става дума. — Да предположим, че аз съм организирал тази среща, а после този старши офицер ми казва, че не трябва да знам за какво става въпрос. И накрая, хайде да предположим, че този старши офицер се държи някак си… странно. Какво според вас трябва да предприема — попита той и отговорът дойде направо от уставите.