Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— По-скоро четири според мен.

— Хич не ми харесват тези караулни кули — забеляза майорът. И двамата трепереха от студ. Вятърът се бе усилил и планинският масив вече не ги защитаваше. — На всяка има по една или две картечници. Могат да ни пометат от склона още в самото начало на щурма.

— Прожектори няма — напомни Стрелеца.

— Това означава, че имат прибори за нощно виждане. Аз сам съм се ползвал от тях.

— Доколко са ефективни?

— Имат ограничен обсег на видимост. На голямо разстояние могат да се различат големи предмети, например камиони. Човек в силно пресечена местност като тази може да се види на три километра. За часовите това е достатъчно, приятелю. Ние трябва първо да унищожим кулите, като използваме минохвъргачен огън.

— Не — поклати глава Стрелеца. — Ние имаме по-малко от сто мини. Ще насочим минометите към казармата. Ако успеем да унищожим всички спящи войници, ще ни бъде много по-лесно да водим бой вътре в обекта.

— А ако часовите на караулните кули ни забележат, половината от нашите хора ще загинат още преди да са се събудили войниците — изтъкна майорът.

Стрелеца мрачно кимна. Неговият съмишленик беше прав. Двете кули бяха разположени по такъв начин, че позволяваха да се води унищожителен огън по планинския склон, по който предстоеше да се изкачат муджахидините. Те биха могли да им противопоставят своя картечен огън, обаче един дуел от този род винаги завършва с победа за този, който се защитава. Духна особено силен порив на ледения вятър и Стрелеца разбра, че трябва да намерят завет, ако не искат да замръзнат.

— По дяволите този студ — изруга майорът.

— Не мислиш ли, че часовите на кулите също мръзнат? — попита Стрелеца след кратък размисъл.

— Още по-студено им е, отколкото на нас. Те много повече са изложени на вятъра.

— Как са облечени руските войници?

— Също като нас — засмя се майорът. — В края на краищата не носим ли същата униформа?

Стрелеца кимна, стремейки се да долови една идея, която витаеше в някакво отдалечено кътче на подсъзнанието му. Най-после тази мисъл проблесна в скования от студа мозък и като помоли майора да остане на мястото, той напусна наблюдателния пост. След няколко минути се завърна, държейки в ръцете си едно пусково устройство на ракетата „Стингър“. Пръстите му залепваха за метала, когато Стрелеца започна да го сглобява. Приборите за търсене и насочване се пазеха под дрехите на неговите хора, за да защитят чувствителните батерии от студа. Въпреки тъмнината Стрелеца бързо монтира установката и като допря бузата си до студения метал, той насочи ракетата към най-близката караулна кула…

— Слушай — каза той и предаде пусковата установка на майора.

— Ясно! — Неговите бели зъби светнаха в тъмната нощ.

Кларк също беше зает. Той трябва да е внимателен и предпазлив човек, забеляза Манкузо, като го наблюдаваше как разстила и проверява своето снаряжение. Дрехите му изглеждаха най-обикновени, макар че бяха износени и лошо ушити.

— Купени са в Киев — обясни Кларк. — Едва ли можеш да носиш облекло на „Харт“, „Шафнър“ или „Маркс“ и да минеш за местен жител. — Той имаше също маскировъчен комбинезон, предназначен за навличане върху горните дрехи. Разполагаше с всички необходими документи — на руски език, който Кларк не знаеше — и с неголям пистолет, едва ли не по-малък от заглушителя, лежащ до него.

— Никога не съм виждал такъв. — Капитан Манкузо показа заглушителя.

— Това е заглушител с шайби система „Куол-А-Тек“, снабден с вътрешен гасител на звука и плъзгач, вкаран в тръбата — обясни Кларк.

— Какво?…

Господин Кларк се засмя.

— Откакто стъпих на борда на подводницата, всички ваши момчета ми говорят на някакъв странен жаргон. Сега е мой ред, капитане.

Манкузо взе пистолета.

— Но това е само двадесет и втори калибър?

— Шкипер, на практика е невъзможно да се заглуши пистолет с голям калибър, освен ако не му прикачиш дълъг колкото една ръка заглушител — като тези, които слагат на оръжието си момчетата от ФБР. На мен ми трябва нещо, което може да се побере в джоба. Ето, Мики изработи това за мен, а по-добър от него в тая работа няма.

— Кой?

— Мики Фин. Всъщност това е неговото истинско име. Той се занимава с конструкторска работа за „Куол-А-Тек“, а аз не бих използвал никоя друга система заглушител освен неговата. Разбирате ли, капитане, нашата работа няма нищо общо с шпионските сериали по телевизията. За да изпълни заглушителят поставената пред него задача, необходимо е да се използва пистолет с малък калибър, със закрит затвор, а скоростта на куршума трябва да е по-ниска от звуковата. И по-добре е, разбира се, ако изстрелът е произведен в открито пространство. Тук например ще чуете изстрел въпреки заглушителя, защото звукът ще се отрази от стоманените прегради. Навън ще ви се стори, че сте чули някакъв шум, ако изстрелът е произведен на разстояние десетина метра, но няма да познаете какъв е този звук. Заглушителят се слага на края на цевта ето така, завърта се — Кларк показа една проста манипулация — и имате еднозаряден пистолет. При поставяне на заглушителя полуавтоматичното действие на пистолета се прекратява. За да заредите отново пистолета, необходимо е да издърпате ръчно затвора.