Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Не мога да разбера, полковник, защо святка аварийната лампичка — забеляза сержантът след двадесетминутна работа. — Херметизацията е идеална, ключът, който командва сигналната лампичка, изглежда в добро състояние — накратко казано: с вратата всичко е наред. Сега ще проверя контролното табло в кабината.

„Ти имаш ли представа защо?“ — искаше му се на Пол фон Айк да попита часовия от КГБ, стоящ на пет метра отдолу, но не можеше.

Членовете на екипажа вече подготвяха самолета за завръщане у дома. Бяха им осигурили два свободни дена, за да се разходят из Москва. Този път ги откараха до един старинен манастир, разположен на сто и петдесет километра от Москва, като последните петнадесет километра преминаха по това, което през лятото тук се наричаше черен път, но сега се бе превърнало в смес от кал и сняг. Разведоха ги и из Москва — с гид и охрана — и сега екипажът беше готов да поеме обратния път. Той не бе запознал своите хора с това, което му бе казал Райън. Интересно, помисли си Фон Айк, каква ли ще бъде тяхната реакция?

Заседанието завърши по график и съветската страна намекна, че утре ще бъде в състояние да обсъжда предупредителните срокове за инспекционните обиколки. На руснаците ще им се наложи да дискутират по този проблем много спешно, помисли си Райън, тъй като американската делегация ще отпътува със самолет утре вечер и трябва да се прибере вкъщи с нещо осезателно след първия етап на преговорите. В края на краищата бе постигната неофициална договореност за времето за провеждане среща на върха. Тя щеше да се състои в Москва през пролетта. Как ли ще изглежда Москва тази пролет, каза си Райън. Чудя се дали ще ме вземат в Москва за участие в церемонията по подписването на договора. А дали изобщо ще бъде готов договорът за подписване? Трябва да се положат всички усилия за това, реши Райън.

Головко проследи с поглед американците, които напуснаха сградата на Министерството на външните работи, после извика автомобила си и скоро се озова пред щабквартирата на КГБ. Оттам той отиде направо в кабинета на председателя.

— И тъй, какво отстъпиха днес нашите дипломати на американците? — попита Герасимов без предисловия.

— Мисля, че утре ще поставим на обсъждане нашето изменено предложение относно сроковете за предупреждение при внезапни инспекционни пътувания. — Полковникът направи кратка пауза и после продължи: — Днес разговарях с Райън. Струва ми се, че неговото поведение забележимо се измени, и сметнах за необходимо да ви съобщя за това.

— Слушам ви — каза председателят на КГБ.

— Другарю председател, не знам за какво сте говорили с него, но в държането му се забелязва толкова чувствителна промяна, че следва да сте информиран за това. — Головко разказа за това, което бе видял.

— Да, разбира се. Не мога да ви посветя в същността на нашия разговор, защото нямате достъп до този проблем, но на ваше място аз не бих се безпокоил прекалено, полковник. С този въпрос се занимавам лично. Благодаря ви, че споделихте своите наблюдения. Райън ще трябва да се научи как по-добре да владее емоциите си. Може би му липсва руското самообладание. — Герасимов рядко се шегуваше и това беше едно изключение. — Нещо друго за преговорите?

— Ще напиша доклад и ще го оставя на бюрото ви утре сутринта.

— Добре. Свободен сте. — Герасимов не го изпусна от погледа си, докато Головко не затвори вратата. Лицето на председателя на КГБ остана до този момент непроменено. Лошо е да загубиш, но да загубиш от един непрофесионалист е два пъти по-неприятно… Но аз загубих, напомни си Герасимов, и също не съм професионалист, а само партиен функционер, даващ разпореждания. Било, каквото било. Разбира се, жалко за моите офицери, взели участие в операцията, проведена в… как се наричаше там оня щат? — провалиха се и си получиха заслуженото. Той вдигна телефонната слушалка и разпореди на личния си секретар да организира отлитането със самолет на жена му и дъщерята до Талин, столицата на Естонската съветска социалистическа република, на следващата сутрин. Да, на тях щеше да им трябва кола с шофьор. Не, шофьорът щеше да изпълнява същевременно задълженията и на телохранител. Малко хора в Талин знаеха какъв пост заема мъжът й, пък и пътуването в Естония не беше предварително запланувано, а просто да види стари приятели. Много добре. Герасимов остави слушалката и се огледа наоколо. Щеше да му липсва това — не самият кабинет, а властта. Но той знаеше, че в случай на неуспех животът ще му липсва още повече.