Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Отново делови разговор, помисли си Райън. Той смени темата и реши да дръпне юздата на събеседника си.

— Не, не мисля. Тук става доста студено. Хайде да направим така: вие ще идете при ръководителя на вашата делегация, а аз ще се отправя към чичо Ърни и ще им кажем, че сме съумели да се договорим — приемащата страна да получава предупреждение за инспекция в срок от четири часа. Направо сега. Става ли?

Джак видя, че е съумял да стресне Головко. На руснака за миг му се стори, че Райън е направил сериозно предложение. Полковникът от ГРУ/КГБ тутакси се овладя и даже Джак едва успя да забележи как се измени изражението на лицето му. Неговата усмивка едва ли бе засегната, но докато устните продължаваха да се усмихват, веселото пламъче в очите за частица от секундата угасна и пак се появи. Джак не знаеше доколко е сериозна грешката, която току-що бе направил.

Защо не нервничите, Иван Еметович? — помисли си Головко. — Защо? По-рано не бяхте тъй спокоен. На приема бяхте толкова напрегнат, та ми се стори, че няма да издържите и ще се пръснете като балон. И вчера, когато ми предадохте бележката, аз усетих пот по дланта ви. А днес сте спокоен, усмихвате се и се шегувате, опитвате се да се подигравате с мен. Защо тъй се изменихте. Вие не сте полеви офицер. Вашето поведение на приема го показа, а сега сте хладнокръвен като истински оперативен служител. Защо? — питаше се Головко, гледайки как участниците в преговорите се връщат в залата. Всички насядаха около масата, готови да изслушат следващата поредица от монолози. Головко не отделяше очи от американеца.

Да. Райън не беше притеснен сега, макар че в понеделник и вторник едва се владееше. Сега той просто изглеждаше уморен, сякаш всичко му е омръзнало. А от вас, Райън, би трябвало да се очаква потиснатост, помисли си Головко.

За какво му е потрябвало на Райън да се среща с Герасимов? И то два пъти? Защо така нервничеше преди първата среща и след нея… а също така преди втората среща, но след втория контакт спокойствието му се върна.

Съвсем неразбираемо. Головко слушаше бръмчащите думи в слушалката — сега бе дошъл редът на американеца да говори за неща, които бяха отдавна съгласувани — обаче мислеше за друго. Пред очите на Головко мислено се откриваше досието на Райън, съхранявано в КГБ. Райън, Джон Патрик. Син на Емет Уилиям Райън и Катрин Бърк Райън. Родителите починали. Женен, с две деца. Научни степени в областта на икономиката и по история. Състоятелен. Кратка служба в корпуса на морската пехота в САЩ. Бивш борсов брокер и преподавател по история. Преди четири години започнал да работи в ЦРУ, отначало като нещатен служител, след като преди това в продължение на една година бил консултант. Скоро станал щатен служител на ЦРУ. Никога не е минавал на подготовка в оперативната школа на ЦРУ в лагера Пиъри, в щата Вирджиния. Два пъти бил въвлечен в инциденти, свързани с употреба на оръжие, и в двата случая се проявил откъм най-добрата си страна — това се дължи на обучението в морската пехота, реши Головко, плюс вродените способности на Райън като мъж, едно качество, което будеше у руснака уважение. Умен, смел, когато възникне необходимост — опасен противник. Райън работеше непосредствено под ръководството на заместник-директора на ЦРУ по разузнаването; известно е, че е подготвил многобройни оценки въз основа на разузнавателните данни… Но да проведе самостоятелна разузнавателна операция? Той няма необходимата подготовка за това. При това психологическият му профил не съответства на такава операция. Прекалено открит е, помисли си Головко, не обича да хитрува и да мами. Ако се опита да скрие нещо, ще разберете това, макар че никога няма да узнаете какво точно крие.

Вие скривахте нещо по-рано, но не сега, нали така? И какво означава всичко това, Иван Еметович? Но, по дяволите, що за име е това Емет, помисли си Головко без всякаква връзка със случилото се.

Джак забеляза, че Головко го гледа, и видя въпроса в очите му. Този човек далеч не е глупав, помисли си Джак, слушайки как Ърнест Алън говори за някакъв технически аспект на проблемите. Ние мислехме, че той е от ГРУ, а се оказа служител на КГБ — или, поправи се Джак, у нас се бе създало такова впечатление. А има ли още нещо за него, което ни е неизвестно?

Полковник Фон Айк стоеше до предназначената за пътници задна врата на самолета си, заел паркова позиция номер девет на летище Шереметиево. Пред летеца работеше един сержант, който се занимаваше с херметическата изолация на вратата. До него беше разстлано внушително количество инструменти. Тази врата, както става обикновено при самолетите, се отваряше навън, само след като леко се дръпнеше навътре, позволявайки на херметическата изолация да се придвижи встрани. Неизправните врати водеха до гибелта на самолети, при това най-впечатляващата злополука беше катастрофата в околностите на Париж преди десет години. Долу, под тях, стоеше един часови от КГБ с автомат. Екипажът на самолета беше принуден да преминава през контролно-пропускателните пунктове. Всички руснаци се отнасяха много сериозно към безопасността на полетите, а служителите на КГБ в това отношение бяха направо фанатици.