Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— А този полковник Бондаренко? — попита Ватутин.

— Блестящ млад офицер. Когато му дойде времето, от него ще излезе отличен генерал.

Ватутин не беше сигурен как следва да се отнесе към този проблем в окончателния си доклад. Срещу полковник Бондаренко нямаше никакви основания за подозрение освен съвместната му работа с Филитов. Но и срещу Филитов навремето не е имало никакви подозрения въпреки неговата връзка с Олег Пенковски. Полковник Ватутин изумено поклати глава. За този факт щеше да се говори в школата на КГБ в течение на живота на цяло едно поколение. Защо никой не е забелязал това? — щяха да питат младите курсанти. Как са могли да бъдат толкова глупави? Отговорът е прост: само най-надеждните, многократно проверявани хора стават шпиони. Секретна информация не се доверява на хора, на които им нямаш доверие. И от тази история следва вечният урок: не се доверявай на никого. Ако Бондаренко беше предан и изключително способен офицер, както изглеждаше, следствието по делото на Филитов нямаше да го засегне. Но — винаги възникваше това „но“, не е ли така? — трябваше да се зададат някои допълнителни въпроси и Ватутин погледна в долната част на страницата. Първоначалният доклад за резултатите от разпита трябваше да се появят върху бюрото на Герасимов още на другия ден.

Те се катереха по планинския склон цяла нощ в пълна тъмнина. Облаците, донесени от южния вятър, скриваха луната и звездите и единствените ориентири бяха светлините на прожекторите на външната ограда по периметъра на обекта, отразявани от облаците. Сега те се намираха в пределите на видимостта на обекта. До щурма им предстоеше да извървят още немалко разстояние, но вече можеха да различат отделните цели и подразделенията бяха запознати с конкретните задачи, които трябваше да изпълнят. Стрелеца си избра едно малко възвишение, опря бинокъла на изпъкналата скала и започна да разглежда обекта. Различаваха се ясно три строителни площадки. Само две от тях бяха заобиколени от заграждения, макар че на третата се забелязваха купчини от пилони и други материали за ограда, видими в оранжево-бялата светлина на прожектори, закрепени на стълбове — такова осветление се използваше по улиците на градовете. Той беше изненадан от мащабите на строителството. Да се построи всичко това на един планински връх! Колко ли важен ще да е този обект, та да заслужава усилията и средствата, които са изразходвани тук? Нещо, което изпраща лазерен лъч на небето… с каква цел? Американците го бяха попитали дали той не е видял в какъв обект е попаднал лазерният лъч. Явно те са знаели, че лъчът е попаднал в нещо тогава. В нещо на небето. Каквото и да е било, то е изплашило американците, стреснало е хората, изработили ракетите, които свалиха толкова много руски летци… Какво можеше да уплаши едни толкова умни хора? Стрелеца видя обекта, но в него нямаше нищо страшно с изключение на стражевите кули с разположените там картечници. В една от сградите се помещаваха войниците и те явно разполагаха с тежко въоръжение. От това наистина следваше да се опасяват. Но в коя? Той трябваше да изясни това, защото първият удар щеше да бъде нанесен именно по тази сграда. Минометите щяха да концентрират огъня си по нея. Но как да бъде открита?

А после?… Той щеше да раздели хората си на две групи по стотина бойци във всяка от тях. Майорът щеше да възглави първата и да тръгне с нея отляво. Сам Стрелеца щеше да поведе отдясно втората. Той избра целта на атаката още сега, когато оглеждаше планинския връх. Да, каза си той, ударът ще бъде нанесен по тази сграда, където живеят руснаците. Не по войниците, а по тези, които те охраняват. Там светеха няколко прозореца. Жилищен блок с множество апартаменти, построен на един планински връх, помисли си той. Що за хора са това, заради които руснаците са построили жилища, каквито има обикновено само в градовете? Това са хора, привикнали да живеят в комфортна обстановка, хора, които трябва да бъдат охранявани. Хора, работещи над нещо, от което американците се страхуват. Следователно те трябва да бъдат унищожени безжалостно, помисли си Стрелеца.

Майорът се приближи и залегна до него.

— Всички хора са скрити добре — каза той и насочи към обекта собствения си бинокъл. Беше толкова тъмно, че Стрелеца виждаше само очертанията на неговата фигура, само контура на лицето и тъмното петно на щръкналите мустаци. — Когато разглеждахме обекта от оня връх, погрешно оценихме разстоянието. За приближаване към външното заграждение ще са необходими около три часа.