Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Обаче, когато свикнеш с мисълта, разбираш, че това е напредък. Двете страни ще получат възможност да узнаят какво върши другата страна и с какво разполага. Нито една от страните няма да се доверява на другата. За това ще се погрижат разузнавателните институции на двете държави. Шпионите ще продължат да дебнат, търсейки улики, че другата страна се стреми да ги измами, като събира ракети в тайни скривалища и ги подготвя на секретни места за нанасяне на изненадващ удар. Те ще открият такива указания, ще съставят предварителни тревожни отчети и ще се опитат да уточнят получената информация. Професионалната параноя ще трае по-дълго, отколкото съществуването на самото оръжие. Сключените договори няма да променят това въпреки еуфорията в пресата. Джак премести погледа си върху съветския дипломат, който продължаваше да говори.

Защо? Защо си променихте становището? Знаете ли какво съм написал в моя доклад относно националната позиция, основана на разузнавателните данни? Засега не са попаднали сведения в пресата, но може би вие сте се запознали с него. Там написах, че вие най-после сте разбрали: 1. Колко скъпо ви излизат тези дяволски неща. 2. Че десет хиляди бойни глави са достатъчни, за да изпепелите десет пъти цяла Америка, докато три или четири пъти напълно ви стигат. 3. Че вие ще спестите пари, като ликвидирате всичките си стари ракети — тези, които и без това не можете да поддържате. Тук прозират само делови съображения, а не промяна във вашето гледище. Ах, да, и още: 4. Това ще направи добро впечатление на общественото мнение, а вие обичате да се занимавате с пропаганда, макар че всеки път търпите неуспех.

Впрочем ние не възразяваме срещу това.

Веднага щом се сключеше споразумението — а Джак считаше, че това ще стане, — двете страни щяха да спестят около три процента от средствата, отделяни за отбрана, а руснаците може би дори пет процента, тъй като притежаваха по-разнообразни ракетни системи — но това бе трудно да се провери. Една мъничка част от всички разходи по отбраната, но за руснаците това щеше да бъде достатъчно, за да финансират строителството на няколко нови завода или може би да прокарат нови пътища — именно от това те най-много се нуждаеха. Как ли ще се разпореждат със спестените пари? Впрочем интересно е също как би ги използвала Америка, помисли си Райън. Предполагаше се, че и по този въпрос Джак ще трябва да състави доклад относно националната позиция въз основа на разузнавателните данни. Едно доста високопарно звучащо заглавие, което в края на краищата представляваше нещо като официална прогноза, а в настоящия момент Райън не знаеше дори как да започне.

Изказването на руския дипломат завърши и беше обявена почивка за кафе. Райън затвори своята подвързана с кожа папка и излезе от залата заедно с другите участници в заседанието. Той си взе чаша чай — само за да бъде по-различен от другите — и си сложи в чинийката някакви сладкиши.

— И така, Райън, какво е вашето мнение? — чу се гласът на Головко.

— Въпросът засяга деловата страна на преговорите или е зададен просто така, за да си поприказваме? — попита Джак.

— Просто да си поприказваме, ако желаете.

Джак се озова пред най-близкия прозорец и погледна към улицата. Някой ден, обеща си той, ще поразгледам Москва. Навярно тук има нещо, заслужаващо да бъде запечатано на филм. Може би един ден ще дойде мирът и аз ще съм в състояние да доведа и семейството си… Той се обърна. Но не днес, не през тази година, нито през следващата. Много жалко.

— Сергей Николаевич, ако в света властваше здравият разум, хора като вас и мен биха седнали на масата и биха изгладили всички разногласия за два или три дни. По дяволите, ние и двамата знаем, че СССР и САЩ желаят да намалят два пъти ядрените си арсенали. В продължение на цяла седмица ние се шматкаме и спорим — в срок от колко часа следва да бъде предупредена приемащата страна за пристигането на група за провеждане на непланирана инспекция. И тъй като нито една от страните не е готова да вземе решение по този въпрос, ние обсъждаме проблеми, по които отдавна е постигнато съгласие, вместо да се придвижим напред. Ако преговорите се водеха между вас и мен, аз бих казал един час, вие бихте отговорили осем, и в края на краищата ще се съгласим на три или четири.

— Четири или пет — засмя се Головко.

— Е добре, четири — засмя се Джак. — Ето виждате ли? Ние сме способни да решим един такъв сложен въпрос, нали?

— Но ние не сме дипломати — напомни Головко. — Ние знаем как да сключваме споразумения, само че не по общоприетия дипломатически начин. Вие сте прекалено прям, а аз — прекалено практичен. Е, Иван Еметович, ние ще направим от вас руснак. — Той току-що бе русифицирал името на Джак, Иван Еметович. Джон, син на Емет.