Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Разбира се. Но тогава защо…

— Вие ще кажете — отвърна Джак и протегна ръка към подноса на преминаващия край него сервитьор, за да вземе чаша бяло вино. Пиеше му се, но днес тази чаша щеше да бъде единствената. — Може би някои хора във Вашингтон имат зъб на ЦРУ за нещо. Но, за бога, за това също не ме цитирайте в своята статия.

— И тъй, как преминаха преговорите? — попита репортерът след това.

— Можете да научите подробностите от Ърни, но неофициално, не за пред пресата, доста добре. Е, не чак колкото миналия път. Останаха много нерешени въпроси, но съгласувахме няколко сложни проблема и повече не очаквахме на този етап.

— Ще бъде ли сключено споразумението до срещата на върха? — попита Пастър.

— Неофициално? — тутакси отвърна Джак. Репортерът кимна. — Според мен шансовете са по-добри дори от две към три.

— Каква позиция заема ЦРУ?

— Ние не бива да се занимаваме с политически въпроси, забравихте ли? От техническа гледна точка съкращението на стратегическите въоръжения с петдесет процента е нещо, което според мен трябва да приемем, но в действителност то не променя с нищо ситуацията. Иначе като идея си струва.

— Как да напиша, кого следва да цитирам? — попита Пастър.

— Назовете ме един младши правителствен служител. — Джак се засмя. — Съвсем справедливо, нали? Чичо Ърни може да говори официално, а на мен не разрешават да го правя.

— Какво влияние ще окаже сключването на договора върху положението на Нармонов с оглед оставането му на власт?

— Това не е в моята сфера на дейност — излъга Райън спокойно. — Мнението ми по този въпрос е лично, а не професионално.

— Тогава…

— Тогава попитайте някой друг за това — предложи Джак. — Мен питайте за действително важни неща като например кого трябва да привлече към себе си „Скинс“ за първия кръг.

— Олсън, разбира се, предния защитник на „Бейлър“ — моментално отвърна репортерът.

— На мен също ми харесва крайният защитник на „Пен Стейт“, но мисля, че за него е още рано.

— Приятно пътуване — каза репортерът, затваряйки бележника.

— Благодаря. А аз ви пожелавам да изкарате приятно остатъка от зимата.

Репортерът тръгна да си ходи и изведнъж се спря.

— Можете ли да кажете нещо, напълно неофициално, относно съпрузите Фоли, които руснаците изгониха наскоро.

— Кого? А, тези, дето ги обвиниха в шпионаж? Неофициално и все едно не сте го чули от мен. Всичко това са абсолютни глупости. По останалото — без коментар.

— Ясно. — Репортерът се отдалечи.

Джак остана сам. Той се огледа наоколо, опитвайки се да открие Головко, но него го нямаше. Джак се почувства разочарован. Враг или не — с него винаги можеше да поговори и Райън изпитваше удоволствие от тези разговори. В залата влезе министърът на външните работи, а после Нармонов. Всичко останало беше, както е установено: струнен състав, маси, изпълнени със закуски, разхождащи се из залата сервитьори, които носеха сребърни подноси с водка, вино и шампанско. Служителите от Държавния департамент оживено разговаряха с колегите си от Министерството на външните работи, Ърни Алън се смееше на нещо заедно с партньора си по преговорите от руската делегация. Само Джак седеше самотен, а не биваше да се получава така. Той се насочи към най-близката група и се установи в нейната периферия. Никой не му обръщаше внимание и той от време на време поглеждаше часовника си и отпиваше мънички глътки вино.

— Време е — каза Кларк.

Не беше никак лесно да се добере до това място. Снаряжението на Кларк вече се намираше във водонепроницаемата шахта, водеща от бойната рубка към върха на „платното“ на подводницата. От двете страни на шахтата имаше люкове и тя беше херметически затворена за разлика от останалата част на „платното“, която се заливаше от водата. Един от матросите изяви желание да тръгне с него, после долният люк бе затворен и здраво притегнат. Манкузо вдигна телефона.

— Проверка на връзката.

— Чувам ви добре — отговори Кларк. — Готов съм и очаквам команда.

— Не пипайте люка, докато не ви кажа.

— Слушам, капитане.

Манкузо се обърна.

— Поемам командването — обяви той.

— Капитанът поема командването — съгласи се вахтеният офицер.

— Да се изпомпат три хиляди фунта. Вдигаме подводницата от дъното. Да се приготви машинното отделение.

— Слушам. — Офицерът, управляващ дълбочината на потапянето, тутакси даде необходимите разпореждания. Електрическите помпи изтласкаха от цистерните тон и половина солена вода и „Далас“ бавно започна да се изправя. Манкузо се огледа наоколо. Екипажът се намираше на своите постове като при тревога. Групата за водене на огъня беше готова. Рамиус стоеше до щурмана. Таблото за управление на бордовото въоръжение беше осветено, а пред него се бе разположил обслужващият персонал. Долу, в торпедния отсек, и четирите торпедни апарата бяха заредени, а в един от тях вече беше пусната вода и открит външният люк.