Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Вътре във фургона Леонид и Олег се хванаха за оръжието. Един от тях погледна назад и видя, че непрекъснат поток от картечни куршуми пробива металическите стени на фургона, лишавайки руснаците от възможността да се приближат към Грегъри. А те бяха задължени да изпълнят заповедта.

— Заложникът е в безопасност, заложникът е в безопасност. Жената е убита — съобщи по радиото Вернер.

— Външният обект е ликвидиран — чу се гласът на друг агент, стоящ пред входа на фургона. Той наблюдаваше как един друг екип негови колеги заложи под вратата малък взривен заряд.

— Картечарят да прекрати огъня — заповяда Вернер.

Двамата офицери от КГБ, намиращи се вътре във фургона, чуха как секна барабанният огън и се втурнаха към другата стая. В този миг се разнесе гръм и вратата изхвърча от пантите. Силата на взрива бе разчетена по такъв начин, че да открие вход във фургона и да зашемети двамата мъже, но те се оказаха много добре подготвени. Олег се обърна към изхода и хвана оръжието си в двете ръце, за да прикрие Леонид. Олег стреля по първия човек, който се опита да се промъкне през входа, и го рани в ръката. Агентът падна и все пак се опита да се прицели. Не успя, но с това той отвлече вниманието на Олег. Изведнъж на вратата се появи втори агент с автомат МР-5 в ръце и пусна два откоса. Последното впечатление на Олег беше едно удивление: той не чу никакви изстрели. Ето защо са тези заглушители като консервни кутии на цевта, се мярна в помръкващото му съзнание.

— Един агент е ранен и един руснак — убит. Друг руснак се насочва към втората стая. Изпуснах го, когато сви на ъгъла. — Агентът с автомата, току-що убил Олег, се втурна след него, но се спъна в разхвърляните кутии и падна.

Те му позволиха да мине през вратата. Един агент в куршумонепробиваема жилетка прикриваше заложника. Сега можеха да поемат известен риск. Вернер тутакси разбра: това е руснакът, който караше наетия от жената автомобил. Пистолетът в ръката му не беше насочен към никого. Виждайки трима агенти в черни комбинезони от Номекс и явно защитени от непробиваеми жилетки, руснакът за миг се поколеба.

— Хвърли пистолета — извика Вернер. — Не стр…

Леонид видя Грегъри и си спомни за заповедта. Пистолетът му започна да се насочва.

Вернер неочаквано за себе си стори това, което забраняваше на подчинените си. Той пусна един ред в ръката, стискаща пистолета, и по някакво чудо куршумите попаднаха в целта. Ръката с оръжието потръпна конвулсивно и пистолетът, залят от кръв, излетя встрани. Вернер подскочи напред, събори Леонид с крак и допря до челото му дулото на автомата със заглушител.

— Третият обект е обезвреден! Заложникът е в безопасност! Старшите да докладват за обстановката.

— Отвън — обект номер едно е убит.

— Фургонът — обект номер две е убит. Един агент е ранен в ръката, леко.

— Жената е убита — съобщи Вернер. — Обект номер три е ранен и взет в плен. Да се блокира районът. Линейките незабавно да се явят тук.

От момента, когато се чуха първите изстрели на снайперистите, бяха изминали двадесет и девет секунди.

Трима агенти се появиха пред прозореца, през който проникнаха Вернер и другите двама мъже. Един от агентите, които се намираха вътре, извади бойния си нож, преряза въжетата, държащи все още Грегъри в плен, после буквално го изхвърли през прозореца. Там го подхванаха като парцалена кукла други агенти и го отнесоха. Ал бе качен отзад на един камион и го откараха. На шосето кацна хеликоптер на ВВС, Грегъри веднага бе прехвърлен на него и едва поели го на борда — птицата излетя.

Всички членове на групата за борба с тероризма имаха медицинска подготовка, а двама от щурмовия екип бяха фелдшери. Един от тях бе ранен в ръката и под негово наблюдение агентът, убил Олег, направи превръзката. Другият влезе в задната стая и се наведе над Леонид.

— Ще се оправи — забеляза той, бинтовайки ръката. — Все пак ще има нужда от операция. Лакътната и лъчевата кост са счупени, шефе.

— Трябваше да хвърлите пистолета — каза му Вернер. — Нямахте много шансове за успех.

— Боже мой! — Това беше Полсън. Той стоеше до прозореца и гледаше какво е направил неговият единствен куршум. Един агент обискираше тялото, търсейки оръжие. Той стана и отрицателно поклати глава. По този жест снайперистът разбра нещо, което щеше да предпочете да не знае. В този момент му стана ясно, че повече никога няма да ходи на лов. Куршумът бе попаднал в лицето, точно под лявото око. Почти цялата задна част на главата й беше на стената срещу прозореца. По-добре никога да не бях поглеждал, помисли си Полсън. След пет дълги секунди стрелецът се обърна и изпразни оръжието.