Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Там, където израснах, не е така студено.

— Би трябвало да носите шапка. Повечето американци предпочитат да не слагат нещо на главата си, но тук това е необходимо.

— В щата Ню Мексико също е студено — забеляза Райън.

— Да, казаха ми. Нима мислехте, че аз няма да предприема нищо — попита председателят на КГБ. Той произнесе това без всякакви емоции, подобно на учителя, разговарящ с някой тъп ученик. Райън реши да му даде възможност за миг да се наслаждава на триумфа.

— Това предполага ли, че трябва да проведа с вас преговори относно условията за освобождаване на майор Грегъри? — поинтересува се Джак, стремейки се гласът му да звучи колкото се може по-равнодушно. Впрочем излишната чашка кафе му пречеше.

— Както желаете.

— Мисля, че това може да ви се стори интересно. — И Джак предаде плика на председателя на КГБ.

Герасимов отвори плика и извади снимките. Лицето му не показа никаква реакция, докато ги преглеждаше, но когато се обърна към Райън, изражението на неговите очи беше такова, че студеният зимен вятър се стори на Джак дихание на пролетта.

— Един е хванат жив — съобщи Райън. — Той е ранен, но леко. Не разполагам с неговата снимка. Някой е прецакал този край на негатива. Грегъри е върнат невредим.

— Ясно.

— Би трябвало да разбирате, че изборът ви е още по-ограничен, отколкото по време на нашия разговор миналия път. Аз трябва да знам какво сте решили.

— Не е ли очевидно?

— Изучавайки вашата страна, разбрах, че у вас нищо не е очевидно, и да ни се иска — забеляза Райън и по лицето на Герасимов премина нещо, приличащо на усмивка.

— Как ще се отнасят с мен?

— Доста добре. — Много по-добре, отколкото заслужавате — помисли си Райън.

— А със семейството?

— Също.

По какъв начин възнамерявате да ни изведете оттук тримата?

— Доколкото помня, вашата съпруга е родена в Естония и често посещава тази република. Нека да пристигнат там в петък вечерта — каза Джак и съобщи някои подробности.

— Конкретно, как…

— Не ви трябва непременно да знаете това, господин Герасимов.

— Райън, вие не можете…

— Мога, сър — прекъсна го Райън и се зачуди защо употреби „сър“.

— А що се отнася до мен? — попита председателят на КГБ и Райън му обясни какво трябва да направи.

Герасимов кимна.

— Имам въпрос — каза той.

— Да.

— Как успяхте да избудалкате Платонов. Той е умен човек.

— Всъщност Комисията по борсовите операции и ценните книжа действително вдигна шум, който бързо затихна, но това не беше най-важното. — Райън се приготви да си тръгне. — Ние не можехме да го осъществим без вас. Трябваше да инсценираме истински скандал, при това такъв, който е невъзможно да се импровизира. Конгресменът Трент беше в Москва преди половин година и тук той се запознал с едно момче, на име Валери. Те станали много близки приятели. След завръщането си в Америка той разбрал, че са осъдили Валери на пет години затвор за „противообществено поведение“. Накратко казано, той искаше да се разплати. Ние се обърнахме към него за помощ и той с готовност се съгласи. По такъв начин може да се каже, че използвахме вашите предразсъдъци против самите вас.

— Как трябва да постъпим според вас с такива хора? — гневно подхвърли Герасимов.

— Аз не съм законодател, господин Герасимов. — Райън стана и се отправи към изхода. Колко е приятно, помисли си той на връщане към посолството, че сега вятърът духа в гръб.

— Добро утро, другарю генерален секретар.

— За какво са тези официалности, Иля Аркадиевич. В Политбюро има по-възрастни хора от вас, които нямат право на решаващ глас, и не го правят, освен това ние сме стари приятели… Какво ви вълнува? — попита Нармонов внимателно. Той забеляза мъка в очите на своя колега. Те се бяха събрали да обсъдят въпроса за есенната сеитба, но…

— Андрей Илич, не знам с какво да започна — трудно намираше думи Ванеев и по бузите му потекоха сълзи. — Става въпрос за дъщеря ми… — И в течение на десет минути той разказа всичко за случилото се.

— Какво още? — попита Нармонов, когато му се стори, че Ванеев най-после е завършил разказа си, но в същото време разбираше, че има неизказани неща. И Ванеев продължи.

— Значи Александров и Герасимов. — Нармонов се опря на облегалката на стола и заби поглед в стената. — Човек трябва да притежава необикновено мъжество, за да постъпи като вас, приятелю.

— Не мога да допусна те да… дори това да означава край на кариерата ми, Андрей Илич. Не бива да ги оставя да ви попречат. Вие трябва да свършите много работа, трябва да промените толкова много неща. Аз трябва да напусна, известно ми е. Но вие трябва да останете, Андрей Илич. Вие сте нужен на народа — именно на този пост, ако трябва да постигнем нещо.