Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Хеликоптерът свали Грегъри право на обекта. Когато птицата се приземи, шест въоръжени охранители обкръжиха Грегъри и го съпроводиха вътре в сградата. Ал се изненада, когато забеляза, че го снимат. Някой му подхвърли една кутия кока-кола и той се изпръска, докато я отваряше. След няколко глътки той попита:

— Що за дяволска история беше всичко това?

— Ние самите още не сме съвсем наясно — отговори началникът на службата за безопасност. Изминаха няколко секунди, преди мозъкът на Ал да схване какво се бе случило. И чак тогава го побиха студени тръпки.

Вернер и неговите хора стояха пред фургона, докато групата по събирането на доказателствата се занимаваше със своята работа. Тук вече се намираха една дузина полицаи от щата Ню Мексико. Раненият агент от ФБР и раненият офицер от КГБ бяха натоварени на една и съща линейка за бърза помощ — с тази разлика, че последният беше прикован с белезниците към носилката и той правеше всички усилия да не вика от болката в поразените кости на ръката.

— Къде го карате? — попита един полицейски капитан.

— В болницата на военновъздушната база в Къртланд. И двамата — отговори Вернер.

— Не е много близко.

— Постъпи заповед да се запази всичко станало в тайна. Ако питате мен, момчето, което надупчи вашия полицай, лежи ето там — във всеки случай, съдейки по описанието, което той ни даде.

— Изненадан съм, че успяхте да го хванете жив. — Вернер с любопитство погледна капитана. — Искам да кажа, всички бяха въоръжени, нали?

— Да — съгласи се Вернер. По лицето му премина странна усмивка. — Всъщност и аз се изненадах.

Най-поразителното беше това, че средствата за масова информация не научиха за случилото се. По време на щурма бяха произведени само няколко изстрела от оръжия без заглушители, а стрелбата съвсем не е рядкост в Американския запад. На запитванията, отправени към полицейското управление на щата Ню Мексико, беше отговорено, че се води разследване по опита за убийство на полицая Мендес и в близко време се очаква арестуването на престъпника, а честото появяване на хеликоптери се обясняваше с ученията по издирване и спасяване на хора, провеждани съвместно от полицията и военновъздушните сили. Обяснението не звучеше прекалено убедително, но щеше да задържи за някой и друг ден любопитството на репортерите.

Групата по събирането на веществени доказателства направи оглед на фургона и съвсем не се изненада, като не откри почти нищо интересно. Полицейският фотограф направи снимки на всички убити — той наричаше себе си професионален вампир — и предаде касетката с филма на старшия агент от ФБР. Телата бяха поставени в гумени чували и откарани в Къртланд. Оттам ги експедираха към базата на ВВС в Дувър, където се намира приемен център, комплектуван със съдебномедицински експерти. Проявените снимки на офицерите от КГБ бяха изпратени по факса във Вашингтон. Местната полиция и агентите на ФБР се заеха да обсъждат как ще се води делото срещу оцелелия офицер от КГБ. Те стигнаха до извода, че той е нарушил поне една дузина закони, отнасящи се в еднаква степен както до федералната юрисдикция, така и до юрисдикцията на щата, и по тази причина се налагаше участието на много юристи, за да се оправи бъркотията, макар и да знаеха, че окончателното решение ще бъде взето във Вашингтон. Тук още повече грешаха. Част от проблемите щяха да бъдат решени на друго място.

В четири часа сутринта Райън усети нечия ръка на рамото си. Той се завъртя и видя, че Кандела включва светлината на нощното шкафче до леглото.

— Какво става? — помъчи се да измърмори Райън колкото се може по-разбираемо.

— Бюрото е съумяло успешно да проведе операцията. Спасили са Грегъри и с него всичко е наред — каза Кандела. Той предаде на Райън няколко снимки. Райън премига два-три пъти и после очите му се ококориха от изненада.

— Дяволски приятно е да се събудиш сутрин с такава новина — каза той, още без да е видял на снимката какво е станало с Татяна Бизарина. — Боже Господи! — Той тръсна снимките на леглото и се запъти към банята. Кандела чу шума на течаща вода, после се появи Райън, който се насочи към хладилника. Той извади една кутия със сода и я отвори.

— Извинете, искате ли? Там има още. — Джак показа хладилника.

— За мен е още малко рано. Предадохте ли бележката на Головко?

— Да. Заседанието ще се възобнови днес следобед. Аз искам да се срещна с нашия приятел към осем часа. Възнамерявах да стана в пет и половина.