Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Полсън щракна предпазителя на пушката и Марти последва примера му. Те съгласуваха по-нататъшните си действия. На три метра от тях картечарят и пълначът бавно подготвяха оръжието си за боя, стремейки се да приглушат металическите звуци.

— Не помня нито един случай, когато всичко е вървяло по плана — забеляза вторият снайперист.

— Именно затова ни подготвят толкова старателно — отговори Полсън, насочвайки към целта кръстчето на визьора. Това не беше лесно, защото стъклото отразяваше много светлина от околната гора. Той с мъка видя главата, беше на жената, и това лице без съмнение бе разпознато като цел. По негова оценка вятърът духаше отдясно със скорост десет възела. На разстояние двеста метра той щеше да отклони куршума с половин сантиметър вляво — това следваше да бъде взето под внимание. Дори в полезрението на оптическия мерник с десетократно увеличение от сто и осемдесет метра разстояние човешката глава не е прекалено голяма мишена и на Полсън се налагаше лекичко да превърта пушката върху статива, за да я държи на мушка, когато жената ходеше из стаята. Той не следеше толкова много целта, колкото се стремеше да я държи в центъра на мрежата в оптическия мерник. Всички движения на снайпериста бяха автоматически. Опрял се удобно на лакти и добре притиснал пушката към рамото, той също се стараеше да контролира дишането си.

— Коя сте вие?

— Таня Бизарина. — Тя се разхождаше из стаята, за да си раздвижи краката.

— Имате ли заповед да ме убиете? — Таня се възхити от начина, по който зададе въпроса. В нейните очи Грегъри не беше образът на идеалния войник, но важните неща винаги остават скрити от страничния поглед.

— Не, майоре. Каним се да направим малко пътешествие.

— Виждам фургона — каза Вернер. Шестнадесет секунди от завоя до фургона. Той вдигна микрофона. — Пристъпваме към действие!

Вратите на хеликоптера се отместиха, приведоха в готовност намотаните въжета. Ръката на Вернер се отпусна на рамото на пилота с такава сила, че по друго време летецът би се намръщил от болка, но сега беше толкова зает с работата си, че дори и не забеляза. Той тласна надолу лоста за управление и хеликоптерът се устреми към фургона, намиращ се на по-малко от километър и половина от него.

Те го чуха още преди да са го видели — звукът на биещите въздуха витла е твърде характерен. През последните часове в този район постоянно летяха хеликоптери, затова те не осъзнаха веднага заплахата. Един от охранителите — този, който се намираше отвън — се придвижи към ъгъла на фургона и погледна през короните на дърветата, после се обърна, когато му се стори, че чува шум на приближаващ се автомобил. Вътре във фургона Леонид и Олег прекратиха работата, с която се занимаваха — те сглобяваха кутиите, — изпитвайки повече раздразнение, отколкото безпокойство, но това чувство се измени още в следващия миг, когато шумът се превърна в оглушителен рев — птицата увисна точно над фургона. Бизарина пристъпи към прозореца и видя хеликоптера. Това бе последното нещо, което й бе съдено да види.

— По целта — изкомандва Полсън.

— По целта — повтори вторият стрелец.

— Огън!

Те дадоха изстрели почти едновременно, но Полсън знаеше, че куршумът на втория снайперист бе излетял миг по-рано. Той само разби дебелото стъкло на прозореца, при което леко промени посоката си на полет. Вторият куршум, насочен право в целта, мина през образувалата се дупка и удари Бизарина в главата. Полсън забеляза това, но за една секунда замря, гледайки през мерника, без да отделя кръстчето от целта. Картечарят, разположил се вляво от тях, вече бе открил огън, когато Полсън гръмко извика:

— Целта е поразена в центъра на главата.

— Целта е поразена — докладва вторият снайперист по радиото. — Повтарям, жената е убита. Виждаме заложника. — И двамата веднага презаредиха пушките и започнаха да търсят нови цели.

От вратите на хеликоптера бяха спуснати надолу въжета с тежест на края и четирима агенти се плъзнаха по тях към земята. Вернер бе първият и той съумя да скочи през разбития прозорец вътре във фургона, държейки автомат МР-5. Грегъри седеше в стаята и нещо крещеше. Изведнъж през прозореца връхлетя втори агент, той отхвърли фотьойла с привързания към него майор встрани и застана пред него на колене, обърнат с лице към вратата. Тогава към тях се присъедини още един агент и тримата насочиха автоматите към изхода.

В същия момент, когато един от офицерите на КГБ откри огън с пистолет по агента на ФБР, спуснал се на покрива на фургона, край него спря шевролетът. Агентът се бе заплел в нещо й не можеше да насочи оръжието си. Двама служители на ФБР скочиха от колата и всеки от тях пусна по един къс ред от автомата. Руският офицер се строполи мъртъв, а агентът на покрива се освободи и махна с ръка.