Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Трябваше да откажете изпълнението на такава заповед — забеляза Бизарина след кратко мълчание.

— Да, разбира се — кимна Боб. — По това време на годината в Колима природата е просто очарователна — всичко е застлано от ослепително бяла пелена. — На хората на Запад би се сторило странно, че нито един от тези офицери на КГБ дори и не помисли за възможността да се обърнат към американските власти с молба за политическо убежище и защита. Това щеше да реши проблема за тяхната лична безопасност, но същевременно означаваше измяна на родината.

— Вие можете да постъпите както си щете, но аз няма да убия своя агент — заяви резидентът и с това завърши обсъждането на проблема. — Въпреки всичко аз ще съумея да ви изведа от Съединените щати.

— По кой начин?

— Още не знам. Изглежда, че ще прибягна до нещо ново. Може би няма да бъде с кола, а с камион. — Бизарина мислеше на глас. Тя знаеше, че тук сноват много камиони и една жена зад волана няма да предизвика и най-малкото удивление. Не е ли възможно да пресечем границата във фургон. Фургон, натоварен с кутии… В една от тях Грегъри, упоен с наркотик или със запушена уста… може би ще ги скрия всички в кутиите… Трябва да изясня каква е митническата процедура. На нея никога не й се бе налагало да се занимава с подобни неща. Ако бе получила съобщение за предстоящите действия макар и една седмица преди началото на операцията, тя щеше да съумее да отговори на много въпроси.

Няма да бързаш, каза си тя. Бързането ни причини толкова неприятности.

— Ще ми трябват два дена, може би три.

— Това е прекалено много — забеляза Леонид.

— Толкова време ще ми бъде необходимо, за да оценя взетите против нас мерки.

Боб кимна и след миг добави:

— Ние сме на ваша територия.

— След завръщането си вкъщи можете да отбележите в отчета, че полевите операции изискват съответната подготовка — каза Бизарина. — Имате ли нужда от нещо друго?

— Не.

— Добре. Тогава ще се видим утре вечер.

— Не — отвърна Беатрис Тосиг на агентите от ФБР. — Аз видях Ал следобед. Аз… — Тя погледна неловко Канди и се заколеба. — Аз исках той да ми помогне… ами да взема подарък за рождения ден на Канди. Видях го за последен път на паркинга до търговския център. Вие действително ли смятате, че руснаците…

— Да. Така изглежда — отговори Дженингс.

— Боже мой!

— А майор Грегъри действително ли знае толкова много, че да го… — започна Дженингс и с изненада забеляза, че на въпроса й отговори не доктор Лош, а Тосиг.

— Да. Той е единственият човек, който е запознат с целия проект. Ал е много умен младеж. И добър приятел — добави тя, получавайки за това топла усмивка от Канди. От очите на Беа сега потекоха истински сълзи. За нея бе тъй мъчително да гледа как приятелката й страда дори когато това е за нейно добро.

— Погледнете, Райън, това ще ви харесва. — Джак току-що се бе върнал от поредната сесия на преговорите в сградата на Министерството на външните работи — една тринадесететажна сватбена торта на Смоленския булевард. Кандела му предаде текста на шифрованото съобщение.

— Ах този кучи син! — избълва Райън.

— Наистина ли очаквахте, че ще приеме вашето предложение за сътрудничество? — саркастично попита Кандела и тутакси се почувства неловко. — Извинете, докторе, аз също не очаквах такова нещо.

— Ние сме стари познати. Разкарвах се с него из Вашингтон, когато пристигна да обясни това и онова.

Всичко е по твоя вина, Джак, каза си наум Райън. Именно твоят ултиматум даде тласък на събитията. Той зададе на събеседника си няколко въпроса.

— Да, в това можем да не се съмняваме — кимна Кандела. — Изглежда, че са претърпели провал. По всичко личи, че операцията е подготвена набързо. Разбирате ли, доктор Райън, служителите на КГБ също не са свръхчовеци, и на тях им се налага да изпълняват заповеди, както и на нас.

— Имате ли предложение?

— Оттук едва ли можем да предприемем нещо. Остава да се надяваме, че местните полицейски служби ще се справят.

— Но ако това стане достояние на обществеността…

— А вие ми покажете някакви доказателства. Не можеш да обвиняваш в нещо едно чуждо правителство, особено в подобни престъпления, без наличието на истински доказателства. По дяволите, през последните две години леви терористи убиха в Европа половин дузина специалисти, чиято работа в една или друга степен има отношение към програмата СОИ, да не говорим за тези няколко така наречени самоубийства. Ние и това скрихме от пресата.