Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Боб се присви и натисна газта. Предните колела за миг забуксуваха по чакъла, но скоро се зацепиха за твърдата основа и плимутът потегли, както му се струваше, много бавно, отдалечавайки се от мястото на изстрелите. На задната седалка Лени, който бе успял да произведе само един изстрел, удари Грегъри с дръжката на пистолета си по главата. Той идеално бе насочил цевта и куршумът трябваше да попадне в сърцето на полицая, но вместо това се отправи към лицето му и той не знаеше доколко успешен е бил този изстрел. Лени изкрещя нещо, но Боб не му обърна внимание.

След три минути плимутът излезе от магистралата. Зад пределите на това място, където бе станала катастрофата, почти нямаше движение. Боб зави по черния път, угаси фаровете и спря пред фургона още преди пленникът да е дошъл в съзнание.

Шофьорът на един преминаващ автомобил видя униформения служител, лежащ до бордюра, и спря, за да му окаже помощ. Полицаят изпитваше страшни мъки. Той имаше разбита челюст, изкъртени зъби и цялото му лице беше залято с кръв. Шофьорът изтича до стоящата недалеч полицейска кола и се свърза по радиото с участъка. Беше нужна цяла минута, докато диспечерът разбере какво се е случило, но вече след три минути втори автомобил пристигна на местопроизшествието, а след още три минути тук се събраха пет коли. Раненият полицай не можеше да говори, но съумя да покаже своя бележник, в който бе записана марката на автомобила и регистрационният номер. Освен това у него бе останала шофьорската книжка на „Боб Тейлър“. За полицията това беше достатъчно. По всички полицейски честоти незабавно предадоха сигнал за тревога — някой е стрелял по полицай. Полицията не знаеше, че престъплението е много по-сериозно, и останала в неведение, тя не прояви особен интерес.

Канди се изненада, че не завари Ал вкъщи. Нейната челюст беше все още вдървена от ксилокаиновата инжекция и затова избра супа за вечеря. Но къде е все пак Ал? Може би му се е наложило да се задържи на работа? Канди знаеше, че може да позвъни там, но това не беше тъй важно, а устата толкова много я болеше, че не й се искаше прекалено да говори.

В полицейското управление на „Керильос Роуд“ компютрите вече се трудеха. Веднага бе изпратен телекс в Оклахома, където полицейската служба моментално оцени сериозния характер на извършеното престъпление и се обърнаха към собствения си компютър. И тутакси узнаха, че на Робърт Дж. Тейлър, живущ на адрес 1353, Северозапад, 108-ма улица, Оклахома Сити, никога не е издавано удостоверение за правоспособност на водач на моторно превозно средство №ОК 73210, а също така, че автомобил „Плимут Рилайънт“ с номер XSW-498 няма. Такъв регистрационен номер в действителност не съществуваше. Сержантът, който възглавяваше компютърно регистрационния отдел, беше много озадачен. Когато компютрите доставиха информацията, че регистрационният номер XSW-498 не съществува, той не се учуди прекалено, такова нещо се бе случвало и по-рано, но да съвпадне всичко наведнъж — несъществуващ регистрационен номер, неиздадена шофьорска книжка и посегателство над живота на полицай, — това излизаше извън пределите на теорията на вероятностите. Той вдигна телефонната слушалка и позвъни на дежурния оперативен офицер.

— Капитане, във връзка с раняването на патрулиращия Мендес при нас се изясниха съвсем непонятни неща — съобщи той.

В щата Ню Мексико има много райони, които пряко се контролират от федералното правителство, поради факта че там от дълго време насам се разработват във висша степен важни и деликатни програми. Капитанът не знаеше какво се е случило в действителност, но на него му бе ясно едно — това не е обикновено пътнотранспортно произшествие. След една минута той се свърза с местното отделение на ФБР.

Дженингс и Пъркинс пристигнаха в болницата още преди да са изкарали Мендес от операционната зала. В приемната се събраха толкова много полицаи, та лекарите благославяха небето, че в болницата нямаше други пациенти, нуждаещи се от хирургическа намеса. Тук бяха един капитан от полицията, възглавяващ разследването, полицейският капелан на щата, половин дузина други полицейски чинове, работещи в същата смяна както Мендес, както и госпожа Мендес, бременна в седмия месец. Най-накрая към тях се приближи един лекар, който обяви, че раненият се намира в удовлетворително състояние. Единственият голям кръвоносен съд, засегнат от куршума, се оказа лесно възстановим. Преди всичко бяха пострадали челюстите и зъбите на полицая, но след някой и друг ден с тях щеше да се заеме специалист по челюстно-лицева хирургия. Съпругата на Мендес поплака, после я пуснаха за няколко минути при мъжа й и я откараха вкъщи. След това дойде време всеки да се захване с работа.