Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

— Да, това е един от начините да го направим доволен — призна Бизарина. — Щастливите хора работят по-добре.

— Много добре — отвърна тя, смайвайки леко с това своя оперативен ръководител. После обясни: — Аз не желая да му причиняват болка. Неговите знания могат да направят света по-безопасен за двете страни. — И освен това ще престане да ми пречи! — каза си наум Беа.

— Той е прекалено ценен човек, за да му причиняваме болка — забеляза Ан. Стига само ситуацията да не се влоши — в този случай може би ще ни се наложи да изпълняваме други заповеди.

Боб с изненада забеляза, че движещите се пред него автомобили започнаха да забавят скоростта си и да спират. Неговият плимут се установи зад един минифургон. Като по-голяма част от шофьорите Боб не обичаше такива коли, защото пречат на видимостта. Той издърпа пепелника и натисна бутона на електрическата запалка, като мрачно се заоглежда настрана. Седящият до него Бил също измъкна цигара. Ако не друго, тютюневият дим щеше да помогне да се замаскира острата миризма на сълзотворния газ, която бе проникнала в тапицерията на колата. Боб реши, че ще трябва да оставят през нощта всички прозорци отворени — дано автомобилът се проветри и отърве от гадната воня. Сега, когато плимутът спря и насрещният поток от въздух стихна, дори неговите очи започнаха да сълзят. Той едва не почувства мъките на пленника, получил значителна доза газ право в лицето; газът поне беше за предпочитане пред наркотика, способен да предизвика спирането на сърцето, или силния удар, който можеше да прекърши мършавия му врат. Поне Грегъри кротува, помисли Боб. Ако всичко се развива съгласно плана, в края на седмицата той ще бъде вече в Москва. Те ще изчакат някой и друг ден тук и после ще се отправят към Мексико. Но този път ще трябва да пресекат границата на друго място; ще се наложи някаква отвличаща вниманието маневра, за да се осигури пристигането в тази приятелска страна, откъдето е възможно да излетят със самолет за Куба, а оттам — с директен полет право в Москва. След това тяхната оперативна група, принадлежаща към Първо главно управление, ще се радва на едномесечен отпуск. Колко е хубаво да видиш семейството си отново, каза си Боб. В чужбина винаги човек се чувства самотен, толкова самотен, че веднъж или два пъти изневери на жена си, а това е недопустимо нарушение на уставните правила в КГБ. Не прекалено сериозни, мнозина гледат на тях през пръсти, но и да се гордееш с това също не подобава. Може би ще го назначат за преподавател в школата на КГБ. Той има достатъчно служебен стаж, а сега, след успешно проведената толкова сложна операция…

Колите започнаха отново да се движат. Боб се учуди, забелязвайки, че мигачите на фургона засвяткаха. След две минути той с ужас видя причината. Един огромен товарен автомобил с ремарке бе преградил цялото шосе, а под предните му колела се виждаха остатъците на една малка смачкана кола. Наоколо имаше множество линейки за бърза помощ и полицейски автомобили с включени въртящи се сигнални светлини, осветяващи полицаите и пожарникарите, които се опитваха да измъкнат от малкия сплескан автомобил пасажерите. Боб не можеше да разпознае марката на колата и подобно на всички останали шофьори, озовали се на местопроизшествието, изпита зловещото очарование на катастрофата, ала само след няколко секунди си спомни кой е и къде се намира. Един облечен в черно полицейски служител поставяше мигащи знаци по настилката и с махане на ръка насочваше целия транспортен поток, движещ се на юг, по един страничен път в обходен маршрут. Боб отново се превърна в офицер от разузнаването, вземащ участие в операция на чужда територия. Той изчака, докато около полицая се образува свободно пространство, и натискайки педала на газта, профуча край него. Пътният полицай погледна Боб разярено, но не успя да отреагира. Обаче още по-важно беше, че заглеждайки се в шофьора, не обърна внимание на самия автомобил. Боб се понесе нагоре по склона на хълма и едва сега разбра, че едно от последствията на неговото колебание беше загубването на ориентация — той не бе забелязал накъде се движи отклоненият транспортен поток.

И пътната карта не взех, изведнъж се сети той. Боб бе унищожил картата, по която се ориентираше, когато се отправиха към фургона, защото по нея имаше бележки, направени от ръката му. Всъщност в колата не биваше да има никакви карти. Картата е опасен предмет, способен да издаде собственика, освен това той умееше да запомня цялата информация, необходима за провеждането на дадена операция. Но в този район той се намираше от съвсем скоро и недостатъчно добре се запозна с него — бе изучил само маршрута, водещ към фургона.