Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Леонид, действащ сега под псевдонима Боб, насочи автомобила към далечния изход на паркинга. Като се вземе под внимание, че операцията беше планирана и подготвена съвсем прибързано, нейната най-опасна част премина сравнително гладко. Лени, седящ на задната седалка, имаше за задача да държи под контрол похитения американски офицер. Много силен физически, Лени бе служил по-рано в съветските войски със специално предназначение, познати под съкращението Спецназ. Бил, намиращ се до него, бе включен в състава на групата в качеството си на служител от научно-техническото разузнаване; това, че той беше специалист в областта на инженерната химия, за Московския център нямаше значение. За провеждането на операцията беше необходим научен експерт и Бил се оказа най-близко до изискването.

Майор Грегъри мръдна и започна да стене. Ударът от арсенала на каратето имаше за цел само да го зашемети, без да му причинява сериозни увреждания. Те не бяха хвърлили толкова много усилия, за да убият по невнимание човек, когото трябваше да отвлекат, макар че в миналото се бе случвало неведнъж. По тази причина бе решено да минат без наркотици. Тяхното използване с цел временно да се приспи даден обект е много по-опасно, отколкото мнозина смятат. Така веднъж от инжектираната доза наркотик случайно загина един съветски гражданин, опитал се да намери на Запад политическо убежище, и в резултат на това служителите от Второ главно управление така и не успяха да го разпитат. На Лени се струваше, че Грегъри с нищо не се отличава от пеленаче, идващо на себе си след продължителен сън. Миризмата на газ вътре в колата беше толкова силна, че се наложи да спуснат всички стъкла на прозорците, за да не пострадат самите служители на КГБ от него. На тях им се искаше да завържат пленника, но това можеше да доведе до големи неприятности, ако случайно някой погледне и види, че вътре има вързан човек. Не че Лени бе неспособен да държи американеца под контрол, разбира се. Желанието да го обуздаят с въжета беше предизвикано единствено от предпазливостта, породена от професионалния опит, който ги учеше към нищо да не се отнасят като към даденост, разбираща се от само себе си. А ако изведнъж се окаже, че Грегъри има за хоби някое от източните бойни изкуства за борба без оръжие? В края на краищата случвали са се и по-странни неща. Когато американецът започна да идва на себе си, първото нещо, което той видя, това бе заглушителят на автоматичния пистолет, притиснат срещу носа му.

— Майор Григорий — каза Лени, произнасяйки преднамерено по руски американското име, — ние знаем, че вие сте умен младеж и навярно съвсем не сте страхливец. Ако се съпротивлявате, ще бъдете убит — излъга той. — В това отношение имам голям опит. Не мърдайте и запазете пълно мълчание. Ако се държите така, както се изисква, с вас нищо няма да се случи. Разбрахте ли ме? Ако сте разбрали, дайте знак с кимване на главата.

Грегъри бе дошъл напълно в съзнание. Впрочем той изобщо не го бе загубил — силният удар само бе зашеметил майора и в резултат на него имаше чувството, че главата му ще се пръсне като надут балон. Сълзи се стичаха от очите му като от незатворен добре кран на чешма, а при всяко вдишване в гърдите му сякаш избухваше огън. Той се бе опитал да се съпротивлява, когато го бутаха в колата, ала непослушното тяло отказваше да се подчини на отчаяните заповеди на съзнанието, макар че мозъкът даваше яростни команди. В този миг в главата му се мярна мисълта: тъй, ето защо мразя Беа! Съвсем не заради високомерното й поведение и чудатия начин, по който се облича. Но Грегъри веднага прогони тази мисъл — сега трябваше да се безпокои за по-важни неща и мозъкът му работеше с такава трескава бързина, с каквато никога не се бе случвало. Той кимна.

— Много добре — каза гласът. Две здрави ръце го вдигнаха от пода и го поставиха на задната седалка. Дулото на пистолета сега се опираше в гърдите му, а самият пистолет се скриваше под лявата ръка на мъжа.

— Въздействието на химическия дразнител ще премине след около един час — каза му Бил. — Без всякакви последствия.

— Кои сте вие? — попита Ал. Гласът му звучеше като едва доловим шепот — тъй дрезгав, сякаш чуваш стържене с гласпапир.

— Лени ви каза да мълчите — отвърна шофьорът. — При това за един такъв умен човек като вас съвсем не е трудно да се досети. Прав ли съм? — Боб погледна в огледалото за задно виждане и видя как Грегъри отново кимна.