Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Строителството без съмнение още не беше завършено, но на такива обекти строителните работи никога не свършваха. Хубаво беше, че щурмът ще се проведе именно днес, защото след няколко години мястото щеше да се превърне в непревземаема крепост. А засега…

Стрелеца напрегна очи, взирайки се в целта и стремейки се да разчлени подробностите. Дори с помощта на бинокъла той не можеше да различи нищо по-малко по размери от стражевите кули. При първите лъчи на изгряващото слънце се очертаха издатините на някои сгради. Налагаше се да се доберат по-близко до мястото, за да го разгледа по-добре и да нахвърли всички детайли в плана за атаката, но в дадения момент го интересуваше общото разположение на обекта и обкръжаващата го местност. Откъде е най-удобно да подходят? Как да се възползват от предимствата, които им предоставят планинските възвишения? Ако обектът се охраняваше от войски на КГБ, както се посочваше в документите на ЦРУ, които успя да разгледа, то той знаеше, че техният състав е толкова жесток, колкото и мързелив.

Стражеви кули — три от северната страна. Там трябва да има и заграждения. А минно поле? — помисли си той. Има или няма мини, първо ще трябва да се справим с кулите. На тях са разположени едрокалибрени картечници и оттам може да се обстрелва цялата местност. Как да постигнем това по най-добрия начин?

— Значи това е нашата цел? — към Стрелеца се приближи бившият майор от афганистанската армия.

— Как са вашите хора?

— Всички са в укритието — отговори майорът и около една минута мълчаливо разглеждаше обекта. — Спомняте ли си разказите за крепостта на убийците в Сирия?

— Крепостта на убийците ли? — Стрелеца рязко се обърна към майора. Значи ето на какво му напомня този обект. — И как ще превземем това укрепление?

Майорът се усмихна и продължи да разглежда целта.

— Те имат по-големи възможности, приятелю… Ако някога те се укрепят на тази височина, ще бъде нужен цял полк с въздушна поддръжка само за преодоляване на външното заграждение. И тъй, как възнамерявате да организираме щурма.

— Ще се разделим на две групи.

— Правилно. — В действителност майорът не беше съгласен с нито един от аспектите на предстоящата операция. Базирайки се на подготовката си, получена при руснаците, той считаше за безумие да се щурмува такъв обект с толкова малочислен състав, но преди да започне да възразява на такъв човек като Стрелеца, той трябваше да покаже своя боен опит и мъжество. А това означаваше, че ще му се наложи да поеме невероятен риск. И майорът реши да положи всички усилия, за да подтикне Стрелеца в правилна посока при обсъждането тактиката на щурма.

— Промишлените обекти са на северния склон. Жилищата са разположени по хълма — по на юг.

На обекта се появиха светлини от фарове — от едно място към друго се придвижваха автобуси. Смяна на караула. Стрелеца си помисли за това, но той знаеше, че атаката трябва да започне в тъмно и да завърши, преди да е настъпило утрото — иначе никой от нападащите няма да се измъкне жив.

— Ако успеем да се приближим напълно незабелязано… Може ли да изкажа едно предположение? — попита майорът тихо.

— Продължавайте.

— Да съберем всички на височината в центъра и после отгоре да щурмуваме двете цели.

— Това е рисковано — тутакси възрази Стрелеца. — И от двете страни ще трябва да покрием огромно пространство от открита местност.

— Затова пък по-лесно ще заемем изходна позиция, без да ни забележат. По-трудно се забелязва приближаването на една група, отколкото на две. Ако установим нашето тежко въоръжение на възвишението, ще можем да наблюдаваме и поддържаме с огън двете атакуващи групи.

Действително, призна пред себе си Стрелеца, съществува немалка разлика между воина, който се ръководи само от интуицията си, и професионалния военен. Майорът по-добре от него разбираше как да сравни двете опасности и от тях да избере по-малката.

— Нямам представа какво ще правим със стражевите кули. Какво смятате вие?

— Трябва да помисля. Аз… — Майорът с рязко движение притисна главата на командира си към земята. След миг долу над долината профуча самолет.

— Това е МиГ-21, разузнавателният вариант на изтребителя. Имаме работа с хора, които съвсем не са глупаци. — Той се огледа и видя, че всички хора са в укритието. — Не е изключено да са успели да ни фотографират.

— Мислите ли?

— Не знам. Ще се наложи в това отношение да се уповаваме на волята на Аллаха, приятелю. Едва ли е позволил да проникнем толкова дълбоко в чужда територия, за да ни погуби в последния момент — отговори майорът, без да е сигурен дали казва истината или не.