Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Тосиг остави колата си в паркинга, на запазеното за нея място, в обичайното време. После извади от чантата си специалния пропуск, обеси го на врата си — той висеше на златна верижка — и премина през контролно-пропускателния пункт.

— Добро утро, докторе — поздрави я един от пазачите. Такава вежливост несъмнено се дължи на синия костюм и шала, помисли Беа. Тя все пак си направи труда да му се усмихне, което и за двамата беше извънредно необичайно, но не отговори на поздрава му — не си струваше да разговаря с човек, неуспял да завърши дори средно училище.

Както обикновено, тя първа пристигна на работа. Това й позволи да включи кафеварката в такъв режим, че да получи много силно кафе — тъй й харесваше. Докато се чуваше бълбукане, тя отвори сейфа и извади оттам папката с документите, по които бе работила предишния ден.

За нейна изненада утрото премина много по-бързо, отколкото тя очакваше. Работата способстваше за това. До края на месеца тя трябваше да представи проектосметната документация по обекта „Чайният клипер“ и затова й се наложи да прерови множество книжа, повечето от които вече бе фотографирала и предала на Ан. Беше тъй удобно да има свой собствен кабинет с врата и секретарка, която чукаше, преди да влезе. Нейната секретарка много не я обичаше, но Тосиг и пет пари не даваше за това, тя също не изпитваше никакви симпатии към тази преродена шушумига, чиято върховна радост бе да пее църковни химни. Е, всичко скоро ще се промени, напомни си тя. Всичко започва днес. Пътувайки сутринта, тя бе видяла волвото, паркирано на условното място.

— Само да я видиш какви дрехи си купува тази лесбийка — забеляза Пеги Дженингс.

— А ако това е една най-обикновена ексцентричност. — В гласа на Уил Пъркинс звучеше толерантност. — Ти виждаш нещо, което аз не виждам. Освен това я огледах сутринта, когато идваше на работа — напълно прилични дрехи, освен шала…

— А не забеляза ли нещо необичайно? — попита Дженингс, стараейки се да остави настрана личните си чувства към Тосиг.

— Не. Тя става много рано, но може би сутрин тя има нужда от време, за да привикне… Не виждам никакви основания да продължим наблюдението над нея. — Списъкът на служителите от „Чайният клипер“, подлежащи на проверка, беше дълъг, а броят на агентите от ФБР, отделени за това — неголям. — Знам, Пеги, ти изпитваш неприязън към сексуалните малцинства, но в дадения случай нямаш никакви доказателства, поне засега нямаш. Може би тя просто не ти харесва… — предположи той.

— Този обект рязко се отличава по необичайните маниери, но в същото време носи строги костюми. По много проблеми откровено изразява мнението си, но никога не говори за своята работа. Тя цялата е изтъкана от противоречия. — А това точно съответства на психологическия профил — помисли си Дженингс. Впрочем Уил Пъркинс също го знаеше.

— А ако тя не говори за работата само защото това им е въобще забранено — служителите от службата за сигурност им набиват в главите, че не бива да дрънкат. Начинът, по който тя кара кола, е типичен за жителите на източното крайбрежие — те вечно бързат, а що се отнася до строгото й облекло, може би просто на нея й харесва да се облича така. Пеги, не може да подозираш всички за всичко!

— На мен ми се струваше, че в това именно се заключава нашата работа — изсумтя Дженингс недоволно. — Тогава обясни това, което наблюдавахме онази вечер.

— Не мога да го обясня, но ти придаваш на случилото се някакво особено значение. Ние нямаме никакви доказателства, Пеги, за да засилим наблюдението над нея. Слушай, хайде да постъпим така: след като проверим всички, които фигурират в нашия списък, ще хвърлим още един поглед върху нея.

— Това е безумие, Уил. Възложено ни е да открием къде изтичат сведения от строго секретен научноизследователски проект, а ние се мотаем наоколо и действаме нежно, сякаш се боим да не обидим някого. — Агент Дженингс стана и след миг стигна до бюрото си. То бе само на една крачка — местното отделение на ФБР бе задръстено със служители, пристигнали от контраразузнавателната служба, и на тях им отредиха стола за хранене. И така техни работни бюра станаха масите, на които по-рано обядваха.

— Е, добре, хайде да направим така — ще отсеем всички специалисти, които са имали достъп до информацията, попаднала в ръцете на вражеския агент, и ще ги поставим в кутията. — Това означаваше, че ще ги подложат на детектора на лъжата. Когато служителите на ФБР миналия път се опитаха да проведат такъв тест, това за малко не предизвика революция в „Чайният клипер“. Учените и инженерите нямаха психиката на хората от разузнаването, които разбират, че понякога това е необходимо за целите на безопасността, и считаха проверката с детектора на лъжата за оскърбяване на техните патриотични чувства. А за някои от тях това се превърна в игра: един от специалистите, занимаващ се с компютърно осигуряване на програмата, дори прибягна до методите на обратна биовръзка, за да обърка получените резултати. Главният резултат от този опит, проведен преди половин година бе заключението, че персоналът на обекта изпитва дълбока враждебност спрямо службата за безопасност. Впрочем това не изненада никого. Обаче окончателно програмата за проверка бе преустановена, след като във ФБР постъпи писмо на един разгневен виден учен, който посочи няколко момента, когато той преднамерено е излъгал, а детекторът на лъжата не е успял да открие това. Този случай, а също и недоволството, което се породи в различни лаборатории на обекта, доведоха до прекъсване на програмата още преди нейното завършване.