Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Там е цялата работа, помисли си той. На тях им се налага да вземат толкова много решения всеки ден. Какви продукти да купят, по кое шосе да пътуват, какъв автомобил да изберат. Как неговите съотечественици биха се справили със ситуацията, ако на свой ред ежедневно ще трябва да вземат толкова много решения? Да, това води до хаос и в края на краищата щеше да се получи пълна анархия — едно състояние, от което руснаците изпитваха панически страх.

— Колко жалко, че нямаме такива пътища — забеляза седящият до шофьора мъж. Третият, на задната седалка, спеше дълбоко, този път истински. Двамата пристигаха за първи път в Америка. Операцията се подготви крайно прибързано. Олег бе работил в Южна Америка, където изпълни няколко задачи, действайки под прикритието на американски бизнесмен. Той беше московчанин и добре помнеше, че само на двадесет километра извън зоната на околовръстния път всички шосета се превръщаха в чакълени и кални пътища. В Русия нямаше нито една автомагистрала, която да преминава през територията от една граница до друга.

Шофьорът — той се казваше Леонид — се замисли.

— Откъде ще се вземат за това пари? — поклати той глава.

— Наистина — съгласи се вяло Олег. Те пътуваха с колата вече десет часа. — Поне да имахме такива пътища като в Мексико.

— Хъм. — Но няма ли тогава хората да поискат да пътуват където им хрумне — помисли си Леонид, — ей така, по собствено желание, а никой не се е потрудил да ги научи на това. Той си погледна часовника. Още шест часа пътуване, може би седем.

Капитан Татяна Бизарина стигна до същото заключение, като се взря в часовника върху таблото на своето волво. Подготвеният за тях безопасен дом — място за укриване — в този случай изобщо не беше дом, а представляваше един стар фургон, който повече приличаше на подвижна кантора на колела, използвана обикновено при строителството. Фургонът започна живота си като жилище по време на пътувания и го завършваше в качеството си на подвижна кантора, и при това — захвърлена от строителната фирма, която не изпълнила половината от заплануваните работи по хълмовете на юг от Санта Фе.

Инсталирането на тръбите за водопровода и канализацията така и не бе завършено. Строителната фирма бе загубила източниците си за финансиране, а правото на собственост върху този участък земя се оспорваше в съда. Разположението на участъка беше идеално — близо до шосето, недалече от града, скрит зад неголям хълм. За неговото съществуване напомняше само черният път, който се отклоняваше от шосето. Мястото бе толкова забутано, че даже местните младежи не го бяха открили за любовна утеха след танците.

Закътаното разположение на фургона си имаше положителни страни и недостатъци. Невисоките борове, скриващи го от външни погледи, наред с това позволяваха тайно приближаване. Ще се наложи да поставим външна охрана, реши Бизарина. Е, какво да се прави — идеални неща няма. Тя се приближи към фургона с изключени фарове, удачно избра момента за отклонение по черния път, когато шосето опустя. От багажника на волвото тя извади два пакета с продукти. Във фургона нямаше електричество, затова щеше да се налага често да се купува храна — иначе тя ще се разваля. И засега вместо месо тя докара колбаси в пластмасови опаковки и една дузина консерви от сардини. Руснаците обичат сардините. След като се оправи с хранителните продукти, тя свали и един малък куфар и го остави в нефункциониращата тоалетна близо до двата бидона за вода.

Искаше й се да постави пердета на прозорците, обаче сметна за опасно да се изменя външния вид на фургона. Да, и стоящата до него кола също можеше да привлече нежелателен интерес. След като пристигне оперативната група, помисли си тя, те ще намерят място по-нататък по коларския път, където гората е по-гъста, и ще оставят автомобила там. Това също не беше прекалено удобно, но се налагаше да се примирят с несгодите. Всъщност подготовката на място за пребиваване не е проста работа, особено когато се касае за настаняването на нелегални разузнавачи, дори в такава открита страна като Америка. Щеше да бъде мъничко по-лесно, ако я бяха предупредили своевременно. Обаче всичко стана светкавично, операцията я подготвиха буквално за една нощ и това се оказа единственото място, където тя можеше да приюти пристигащите агенти. Открила този фургон скоро след пристигането си в Америка, Бизарина разчиташе да се скрие тук в случай на крайна необходимост или, ако се наложи, да подслони в него агента си за няколко дни. За истинска операция фургонът беше съвършено непригоден, но друг изход нямаше — освен да ги настани при себе си вкъщи, а това бе изключено. Мина й през ума мисълта, че може да я накажат, задето не се е погрижила за друго укритие. Това е нелепо, реши тя, винаги точно съм изпълнявала инструкциите, касаещи полевите операции.