Том Клэнси - Кардинала от Кремъл

Във фургона имаше някакви мебели — практични, но прекалено мръсни. Тъй като нямаше нищо какво да прави, тя се зае да поразчисти. Групата щеше да бъде възглавявана от старши офицер в КГБ. Тя не знаеше името му, никога не се бе срещала с него, но се досещаше, че ръководството на такава операция би трябвало да се повери на някой служител, който е по-старши от нея по звание. След като фургонът придоби по-приличен вид и единствената кушетка стана по-приветлива, тя се изтегна на нея и реши мъничко да подремне. Преди да се унесе в сън, тя нагласи малкия будилник да я събуди след няколко часа. Стори й се, че току-що е заспала, когато часовникът иззвъня и я вдигна от дунапреновата възглавница.

Те пристигнаха един час преди разсъмване. Пътните знаци облекчиха търсенето на фургона и освен това Леонид бе запомнил наизуст маршрута. След като бяха изминали пет хиляди мили — сега разстоянието трябваше да измерват в мили — по главната магистрала, той зави по асфалтирания път, водещ надясно. После, веднага след таблото с реклама на някакъв вид цигари, се показа черен път, който сякаш не водеше наникъде. Леонид изключи фаровете, после двигателя и автомобилът безшумно се заклатушка надолу по инерция, докато шофьорът внимаваше да не натиска прекалено спирачката, понеже спирачните светлини можеха да издадат появяването на колата в тъмнината сред дърветата. След едно леко изкачване пътят се заспуска отново и после зави надясно. Пред фургона стоеше волвото, а до него — една женска фигура.

Първите няколко секунди винаги са тревожни. На Леонид предстоеше да се срещне с друг офицер от КГБ, но той знаеше за случаи, когато всичко е преминало далеч не тъй успешно. Той изтегли ръчната спирачка и излезе.

— Загубихте ли се?

— Търся Маунтин вю — отговори Леонид.

— Това е от другата страна на града — каза Бизарина.

— Господи, аз навярно прекалено рано съм се отклонил от шосето. — Той забеляза, че напрежението напусна жената.

— Здравейте, аз съм Таня Бизарина. Наричайте ме Ан.

— А аз пък съм Боб — отвърна Леонид. — В колата се намират Бил и Лени.

— Уморени ли сте?

— Пътуваме от вчера призори, вече цяло денонощие — забеляза Леонид (Боб).

— Ще спите във фургона. Оставих ви хранителни продукти и вода. За съжаление няма нито електричество, нито водопровод. Там има две фенерчета и бензинов примус — на него ще можете да си правите кафе.

— Кога е операцията?

— Тази вечер. Нека вашите хора да влязат вътре, а аз ще ви покажа къде да оставите колата.

— Какво ще кажете за изтеглянето.

— Още не ми е известно. Това, което предстои да се извърши довечера, само по себе си е достатъчно сложно. — И Бизарина започна да описва плана на операцията. Веднага й направи впечатление — макар че това следваше да се очаква — професионализмът и на тримата разузнавачи. Всеки от тях несъмнено си задаваше въпроса: не е ли мръднала чивията на хората от московския център, издали заповед за провеждането на тази операция, която е безумна дори без да се взема под внимание крайно прибързаната подготовка. И въпреки всичко нито един от четиримата не допусна личните му чувства да попречат за извършването на операцията. Заповедта за нея бе издадена от Центъра, а той знаеше какво прави. Така пишеше в наставленията и полевите офицери им вярваха, макар и да разбираха, че не би трябвало.

Беатрис Тосиг се събуди един час по-късно. Дните ставаха по-дълги и сега слънцето не й блестеше право в очите, когато пътуваше за работа. Вместо това то се показваше от прозореца на спалнята й като окото на обвиняващ прокурор. Днес, напомни си тя, зората отбелязва началото на един съвсем нов ден, променящ съдбата й към по-добро, и Беа се заприготвя да го посрещне по съответния начин. Започна с душ и после си изсуши косата със сешоар. Кафеварката беше вече включена и тя изпи първата чашка, размисляйки какво е най-добре да облече. Днешното решение, каза си тя, е прекалено важно, за да се огранича с чаша кафе и кифла за закуска — ще бъде нужна енергия. И Беа си приготви яйца. Не бива да забравям, напомни си тя, да се огранича с лек обяд. Тя наблюдаваше теглото си в продължение на последните четири години, стремейки се да си запази фигурата, и не без успех.

И така, какво да облече. Нещо с волани, реши тя. Тя нямаше много такива тоалети, но може би синия… Докато закусваше, тя включи телевизора и успя да изслуша новините на Си Ен Ен — те засегнаха и преговорите по ограничаване на въоръженията, които се провеждаха в Москва. Може би светът действително щеше да стане по-безопасно място. Приятно е да работиш, знаейки, че се стремиш към нещо полезно. Като всяка взискателна към себе си личност, тя сложи мръсната посуда в миялната машина и после се върна в спалнята. Синият костюм с воланите бе излязъл от мода още миналата година, но кой от служителите на обекта щеше да забележи това? Навярно секретарките — впрочем тя не се интересуваше от тяхното мнение. Към костюма тя добави пъстър шал, за да покаже, че Беа си остава Беа.